Магията и медицината – ръка за ръка в древен Египет
21901 прегледа
0 Коментара
За мъдрите, древни египтяни при нарушено здраве, вътрешното състояние на човека е не по-малко значимо, отколкото външните признаци
Още в произведението на Омир – „Одисея“, е казано, че медицината е била развита на високо ниво в Египет. За тях тя е била същинско изкуство, а връщайки лентата назад, в днешно време ние знаем, че медицината им е една от най-старите в света и датира отпреди 6000 години! В бита на египтяните разлика между магията и медицината почти нямало, те били тясно свързани и само така се лекували хората. Техните представи гласят, че човек не се ражда болен, а става такъв с времето, докато израства. Те разделят причините на вътрешни и външни: вътрешните идват от заболели органи, а външните от начина на живот и хранене, от навлизането на паразитни организми в тялото.
Както се разказва в папирус, свидетелстващ за древноегипетската медицина, лечителите от онова време са били жреци. Те приемали своите пациенти в храмовете. Там им правили обстоен преглед, включващ преценка на индивидуалното състояние, характеристика на типа на личността, за да могат да атакуват възникналото заболяване.
Жрецът се е интересувал да знае как се храни стоящият пред него, какъв е говорът му, спецификите на лицето му, след което предприемал съответната терапия с билки и пречистващи средства. Лечението не минавало без специални талисмани и заклинания, за да бъдат прогонени злите духове от тялото на болния. Еквивалент на тях е днешната хипноза. Така жрецът успявал да изпрати послание до подсъзнанието на пациента, за да може той да активира вътрешните си сили за цялостно излекуване. Накрая процедурата завършвала с призоваване на боговете да помогнат, което жрецът правил, държейки ръката на болния.
В обществото съществувала йерархия, почти като днешната организация на медицинските работници. Фараонът си имал свои лекари, които обслужват единствено него. Главните лекари имали надзиратели.
Любопитно: Специалностите, които били познати на древните египтяни, били гастроентерология, хирургия, офталмология. За населението на Египет имало блага под формата на пенсии и отпуски по болест.
Хеси – Ра е сред първите известни египетски лекари, който се занимавал да решава проблеми със зъбите.
Имхотеп е лекувал фараона Джосер, който бил начело на Египет през 2650-2600 г. преди Хр. За него се счита, че има съществен принос за написването на папируса, известен днес като папирус на Едуин Смит, в който се обръща внимание на хирургията. В него са илюстрирани 48 случая на травми в главата, ръцете, врата и торса. Описанието включва естеството на нараняването, информация за диагнозата, прогнозата след прегледа и възможното лечение.
Сред по-интересните примери са, че раните били затваряни с шевове, а после били намазвани с мед, за да не възникнат инфекции. Използвани са каменни остриета в хирургията, както и такива, изработени от кварц и обсидиан. Ленените превръзки са първородните на бинта, а при големи изгаряния в употреба влизал мехлем от кърма, клей от акация и овча козина. За антибиотици египтяните не са чували още, но правили каша от мухлясъл хляб, а като антисептици използвали смес от тамян, вино от фурми, терпентин и клей от акация. При операциите за анестезия работа вършели опиумът и билката черен блян. Местните упойки пък се приготвяли от вода и винен оцет, смесвани върху мрамор, което предизвиквало химична реакция и се отделял изстудяващ газ.
Фармацевтиката в древен Египет се основавала на билките и тревите. Те се отглеждали в специални медицински градини.
В папируса на Еберс се съдържа информация за лечебните растения и лекарствата, която се простира на цели 110 страници с дължина в разгънато състояние около 20 метра, включващо заклинания за изгонване на зли демони и духове, както и 877 медицински рецепти.
Сред растенията, посочени в папируса, са: опиум, канабис, смирна, тамян, копър, касия, сена, мащерка, къна, хвойна, ленено семе, алое и рициново масло. Като най- скъпо струващото лекарство бил опиумът, използван основно като успокоително.
Сърцето е най-важният орган, който трябва да се поддържа в добро здраве. В папируса на Еберс е отделен цял раздел, наречен „Трактат за сърцето“. Те са считали сърцето за основен снабдител на кръв, на който трябва да се отделя специално внимание.
В друга глава се разказва за психичните разстройства и нарушения от сорта на депресия, деменция. Засягат се в други откъси бременността, контрацепцията, гинекологичните заболявания, туморите, костните проблеми, изгарянията.
В някои абзаци се разглеждат още заболявания на езика, дерматологични състояния, стоматологични казуси, болки в ушите, възпаления на носа, гърлото.
Рецепти:
Ако има астма, пациентът бил длъжен да прави инхалации със смес от билки, загрята на тухла.
При болки в корема се приготвяло очистително лекарство, състоящо се от краве мляко, пшенични зърна и мед.
Срещу смъртта (сигурно това е рецептата им за вечна младост) египтяните се защитавали с половин глава лук и пяната от светло пиво.
Блефарита – заболяване на клепачите, те лекували със смес от медена сол, тиквено брашно, листа от акация и люспи от абанос.
Босилекът бил познат като средство срещу ухапване от змии, скорпиони, ползвал се успешно при проблеми с очите, включван бил в мазила за ритуал по балсамиране. Сокът от листата му бил прилаган против гъбички.
Чесънът бил на почит в Египет – консумиран е редовно, тъй като увеличавал издръжливостта и работоспособността, унищожавал паразитите. Скилидки чесън са открити и в самата гробница на Тутанкамон.
Древните египтяни постили от време на време, за да не се разболяват от преяждане. Тогава те взимали майчин лист за прочистване.
На почит в тяхното меню било месото от гъски. На животните си те винаги се стремяли да осигуряват чиста вода за пиене, за да не възникват заразни болести, които да се пренесат и върху хората.
Козметичните средства също били познати още през 3100-2890 г. пр. Хр. в Египет. Самите лекари изготвяли и изписвали лосиони и кремове за хубава кожа, за коса без бели косми, за боядисване, за ароматизиране и т.н. Ако косата падала – те я лекували със смес от мед, мас от крокодил, лъв, хипопотам, котка и змия.
Някои от козметичните продукти се правели върху основата на мас от мечка, в чийто процес участвала и лично Клеопатра. Тя имала своя „линия“ от разкрасяващи кремове, съдържащи билкови екстракти и благовонни вещества.
Още в произведението на Омир – „Одисея“, е казано, че медицината е била развита на високо ниво в Египет. За тях тя е била същинско изкуство, а връщайки лентата назад, в днешно време ние знаем, че медицината им е една от най-старите в света и датира отпреди 6000 години! В бита на египтяните разлика между магията и медицината почти нямало, те били тясно свързани и само така се лекували хората. Техните представи гласят, че човек не се ражда болен, а става такъв с времето, докато израства. Те разделят причините на вътрешни и външни: вътрешните идват от заболели органи, а външните от начина на живот и хранене, от навлизането на паразитни организми в тялото.
Прегледът при древния египетски жрец
Както се разказва в папирус, свидетелстващ за древноегипетската медицина, лечителите от онова време са били жреци. Те приемали своите пациенти в храмовете. Там им правили обстоен преглед, включващ преценка на индивидуалното състояние, характеристика на типа на личността, за да могат да атакуват възникналото заболяване.
Жрецът се е интересувал да знае как се храни стоящият пред него, какъв е говорът му, спецификите на лицето му, след което предприемал съответната терапия с билки и пречистващи средства. Лечението не минавало без специални талисмани и заклинания, за да бъдат прогонени злите духове от тялото на болния. Еквивалент на тях е днешната хипноза. Така жрецът успявал да изпрати послание до подсъзнанието на пациента, за да може той да активира вътрешните си сили за цялостно излекуване. Накрая процедурата завършвала с призоваване на боговете да помогнат, което жрецът правил, държейки ръката на болния.
В обществото съществувала йерархия, почти като днешната организация на медицинските работници. Фараонът си имал свои лекари, които обслужват единствено него. Главните лекари имали надзиратели.
Любопитно: Специалностите, които били познати на древните египтяни, били гастроентерология, хирургия, офталмология. За населението на Египет имало блага под формата на пенсии и отпуски по болест.
Първите лекари в Египет
Хеси – Ра е сред първите известни египетски лекари, който се занимавал да решава проблеми със зъбите.
Имхотеп е лекувал фараона Джосер, който бил начело на Египет през 2650-2600 г. преди Хр. За него се счита, че има съществен принос за написването на папируса, известен днес като папирус на Едуин Смит, в който се обръща внимание на хирургията. В него са илюстрирани 48 случая на травми в главата, ръцете, врата и торса. Описанието включва естеството на нараняването, информация за диагнозата, прогнозата след прегледа и възможното лечение.
Сред по-интересните примери са, че раните били затваряни с шевове, а после били намазвани с мед, за да не възникнат инфекции. Използвани са каменни остриета в хирургията, както и такива, изработени от кварц и обсидиан. Ленените превръзки са първородните на бинта, а при големи изгаряния в употреба влизал мехлем от кърма, клей от акация и овча козина. За антибиотици египтяните не са чували още, но правили каша от мухлясъл хляб, а като антисептици използвали смес от тамян, вино от фурми, терпентин и клей от акация. При операциите за анестезия работа вършели опиумът и билката черен блян. Местните упойки пък се приготвяли от вода и винен оцет, смесвани върху мрамор, което предизвиквало химична реакция и се отделял изстудяващ газ.
Вълшебните отвари вместо лекарства
Фармацевтиката в древен Египет се основавала на билките и тревите. Те се отглеждали в специални медицински градини.
В папируса на Еберс се съдържа информация за лечебните растения и лекарствата, която се простира на цели 110 страници с дължина в разгънато състояние около 20 метра, включващо заклинания за изгонване на зли демони и духове, както и 877 медицински рецепти.
Сред растенията, посочени в папируса, са: опиум, канабис, смирна, тамян, копър, касия, сена, мащерка, къна, хвойна, ленено семе, алое и рициново масло. Като най- скъпо струващото лекарство бил опиумът, използван основно като успокоително.
Значимите заболявания в древен Египет
Сърцето е най-важният орган, който трябва да се поддържа в добро здраве. В папируса на Еберс е отделен цял раздел, наречен „Трактат за сърцето“. Те са считали сърцето за основен снабдител на кръв, на който трябва да се отделя специално внимание.
В друга глава се разказва за психичните разстройства и нарушения от сорта на депресия, деменция. Засягат се в други откъси бременността, контрацепцията, гинекологичните заболявания, туморите, костните проблеми, изгарянията.
В някои абзаци се разглеждат още заболявания на езика, дерматологични състояния, стоматологични казуси, болки в ушите, възпаления на носа, гърлото.
Рецепти:
Ако има астма, пациентът бил длъжен да прави инхалации със смес от билки, загрята на тухла.
При болки в корема се приготвяло очистително лекарство, състоящо се от краве мляко, пшенични зърна и мед.
Срещу смъртта (сигурно това е рецептата им за вечна младост) египтяните се защитавали с половин глава лук и пяната от светло пиво.
Блефарита – заболяване на клепачите, те лекували със смес от медена сол, тиквено брашно, листа от акация и люспи от абанос.
Босилекът бил познат като средство срещу ухапване от змии, скорпиони, ползвал се успешно при проблеми с очите, включван бил в мазила за ритуал по балсамиране. Сокът от листата му бил прилаган против гъбички.
Чесънът бил на почит в Египет – консумиран е редовно, тъй като увеличавал издръжливостта и работоспособността, унищожавал паразитите. Скилидки чесън са открити и в самата гробница на Тутанкамон.
Древните египтяни постили от време на време, за да не се разболяват от преяждане. Тогава те взимали майчин лист за прочистване.
На почит в тяхното меню било месото от гъски. На животните си те винаги се стремяли да осигуряват чиста вода за пиене, за да не възникват заразни болести, които да се пренесат и върху хората.
Козметичните средства също били познати още през 3100-2890 г. пр. Хр. в Египет. Самите лекари изготвяли и изписвали лосиони и кремове за хубава кожа, за коса без бели косми, за боядисване, за ароматизиране и т.н. Ако косата падала – те я лекували със смес от мед, мас от крокодил, лъв, хипопотам, котка и змия.
Някои от козметичните продукти се правели върху основата на мас от мечка, в чийто процес участвала и лично Клеопатра. Тя имала своя „линия“ от разкрасяващи кремове, съдържащи билкови екстракти и благовонни вещества.
