Има ли основания в надеждите, че изследванията върху човешкия геном, биха могли да дадат открития, които да спасят живота на много хора… Това е въпрос, който не подлежи на категоричен отговор, засега.

Възлагат се големи надежди на епигенетиката. Задълбочени изследвания в тази област показват, че сме на прав път и почти на прага на големите открития.

Упоритите усилия по всяка вероятност ще ни се отплатят подобаващо. Колкото и скептици да има, последните новини за генетичния кръвен тест, предупреждаващ за повторно заболяване от рак, дава подобни индикации – надеждите не са чак толкова нереални.

Месеци преди скенерите да го открият, този тест би могъл да предскаже, че жената отново ще развие рак на гърдата. Тестът е разработен в Института за изследване на рака в Лондон. Учените са на мнение, че той може да засече присъствието на няколко вида ракови клетки в кръвта на човека. Изключителната чувствителност е постигната по подобие на откриването на престъпници по пръстовите им отпечатъци.

Пробите от тумори са дали възможност да се състави уникален генетичен профил на клетките, който пък позволява мигновеното намиране на „злосторника“, който пак се е озовал на „местопрестъплението“.


Разбира се, пред нас са поне няколко години, в които тестът ще има готовност да се вкара в масова употреба, но се предполага, че това ще е големият пробив за медицината, категорични са специалистите. Той има способността да каже с точност кои пациенти ще повторят болестта, когато се изследват жени, вече лекувани от рак на гърдата.

Първоначалните реакции неслучайно бяха не особено ентусиазирани, тъй като година преди откритието, друг екип съобщи, че е създал кръвен тест, който засича мутации в гена, подсказващ наличие на рак на гърдата. За този тест се твърдеше, че умело може да се използва за прогнозиране на болестта, още преди да се стигне до диагноза по традиционния начин.

Различни експерти побързаха да го отхвърлят и да оборят резултатите. Сега обаче се радваме и вълнуваме от новото откритие. То ще трябва да премине няколко предизвикателства, преди окончателно да се докаже пред обществото. Важно е колко души са го изпитали, каква е точността му, каква информация дава – това на теория са трите предпоставки, на които всяка научна разработка трябва да отговаря.

Редица твърдения се провалят още на първия въпрос, тъй като често са изпробвани върху малки животинки, примерно мишки, които не могат да осигурят достатъчно достоверни данни. Хубавото е, че и двата теста за рак на гърдата са изпитани върху хора, но единствената подробност е, че те са едва няколко дузини.


Явно за точността им може да се поспори, а с тази дума най-много се злоупотребява от страна на науката. Великите откриватели предпочитат да разказват само за успеваемостта на своя тест, но подвеждащите моменти остават скрити за аудиторията.

Те тепърва ще имат златния шанс да бъдат изчистени и да затвърдят изводите, или да се провалят с гръм и трясък. И все пак тестът на Института за изследване на рака има обещаващо бъдеще, понеже неговата чувствителност е 10 пъти по-висока от така наречената специфичност, докато другият тест се представя малко по-добре от хвърляне на ези и тура.

Наскоро писахме, че се правят различни опити за ранно откриване на рак с помощта на нанотехнологиите.

С правилните въпроси, които ще се задават периодично, ще бъдат заличени всякакви съмнения, ако дотогава не се окаже, че нито един от двата теста не си е струвал оптимизма на създателите си.

При всички положения малко ни дели от откритието, което лесно, бързо и безболезнено ще открива и диагностицира раковите клетки в съвсем ранен стадии в човешкия организъм.