Някои безнадеждно протичащи случаи в медицината може би скоро ще получат шанс за адекватна помощ, стига учените да са на прав път в изследванията си. Съвременните открития позволиха да надникнем в сложния свят на лимфната и имунна система в мозъка. Доскоро повечето процеси, свързани с тях, бяха една голяма загадка.

Още в началото на 20-ти век беше установено, че мозъкът има свои имунни свойства, но не беше ясно дали притежава стандартната за останалите органи система от лимфни канали (лимфен дренаж).

Невроекспертите достигнаха до невероятни заключения наскоро, изследвайки имунните механизми на мозъка – така те се натъкнаха на нов вид функционираща лимфна система. Става дума за менингеалната лимфна система, която е изградена от лимфни съдове в обвивките на мозъка.

Мозъкът отблизо

Лимфните съдове служат за това да отведат клетъчните вещества от мозъка до дълбоките шийни лимфни възли. Там се осъществява преработка и унищожаване на вредни съставки от видовете клетки на имунната система.

Специалистите са подложили на анализ защитните механизми на мозъка. Главният мозък има четиристепенна защита – първа е черепно-костната структура, която не позволява да се травмира сериозно. Продължаваме с три мозъчни обвивки (менинги) – твърда, паяжиновидна и мека. След тях са кръвномозъчната бариера и гръбначномозъчната течност.

Всяка една от защитите си има своя функция. Меката мозъчна обвивка покрива мозъчната тъкан, тя е богато кръвоснабдена и най-дълбоко разположена. Върху нея е паяжиновидната обвивка, която не е кръвоснабдена, а най-повърхностно се намира твърдата мозъчна обвивка, която е добре кръвоснабдена. Тя оформя пространства, пълни с венозна кръв, обозначени като горен, среден и два трансверзални синуса.

Кръвно-мозъчната бариера пази мозъка от нараняване чрез специална покривка от клетки, наречени ендотелни. Гръбначномозъчната течност (цереброспиналният ликвор) се образува в две кухини, наречени още странични мозъчни стомахчета. Течността се спуска в единичното трето мозъчно стомахче, после в единичното четвърто стомахче, подобно на каскада от водопади. Премине ли през тях стига до субарахноидното пространство на мозъчните обвивки, където се оттича.

Ако процесите в системата функционират нормално, по описания път се извличат вода и малки молекули. Гръбначномозъчната течност се оттича чрез преминаването през решетъчната пластина, която е разположена под обонятелната луковица. Ликворът се стича по хода на обонятелните нерви до лимфните съдове на носната лигавица, а оттам стига до дълбоките лимфни възли на шията.

Друга част от ликвора, съдържаща макромолекули и имунни клетки, се стича през лимфните съдове на твърдата мозъчна обвивка, до дълбоките шийни лимфни възли. Научните изследвания сочат, че запушването или хирургическото отстраняване на менингеалните лимфни съдове, намалява оттичането на лимфата към дълбоките шийни лимфни възли.

Как ни помагат новостите и откритията в медицината

Дълбоките шийни лимфни възли имат значимо присъствие, а това се доказва при експериментални научни изследвания, свързани с хирургичното им отстраняване. В резултат се стига до повишаване на налягането на цереброспиналната течност, хидроцефалия („вода в мозъка“), оток на меката мозъчна обвивка, разширение на пространствата около капилярите, промени в аксоните на нервните клетки, увреждане на зрителните нерви, повишена чувствителност към лекарствени продукти.

След като учените се натъкнаха на наличието на лимфни съдове в мозъчните обвивки, т.е. в менингите, вече се подразбира, че имунната система на мозъка функционира по уникален начин, взаимодействайки си „ръка за ръка“ с периферната имунна система, представена от дълбоките шийни лимфни възли.

Новостите създават идеални възможности за лечение на тежки неврологични заболявания. Към този момент неизяснените въпроси висят в пространството, и се налага да бъдат разбулени чрез по-задълбочени проучвания на сложните имунни механизми в централната нервна система.

Категорично потвърдено е, че нервната система има нужда от почистване, както се грижим ежедневно за зъбите си и хигиената на тялото ни. А това „рестартиране“ на мозъка се извършва от лимфната и имунната система.

На практика имунната система играе ролята на „защитаваща войска", която брани организма, осъществявайки имунен отговор към нашествениците, носещи болести (ракови клетки, вируси, бактерии, вредни вещества). Тя е изградена от определени органи и различни видове имунни клетки. Клетките имат способността да защитават организма по съответния начин според вида на нападението - от микроорганизми или инфекциозни причинители.

Лимфната система осигурява протичането на защитните процеси, а тя самата е изградена от лимфни съдове (тръбички, по които тече и се оттича лимфата, състояща се от имунните клетки) и лимфни органи (възли).

Глимфатичната система представлява малки канали, които се формират от стените на най-малките венозни съдове в мозъка и крайните части на разклонените израстъци на част от нервните клетки. Тя служи за изхвърлянето на определени съставки, както и на някои вредни протеини. Предполага се, че ако не работи правилно тази система, то може да се стигне до появата на Алцхаймер, или по-точно некачественото оттичане на лимфата в глимфатичната система се оказва ключов момент при възникването на болестта.