Рядко неврологично заболяване: Спящата красавица прекарва в сън повече от 20 часа на ден

A+ A-
748 прегледа 0 Коментара
Хората с този синдром не общуват със света, нямат интерес към социалния живот, владее ги пълна апатия

Да си пленник на съня – повече от 15 и 20 часа на ден. Трудно можем да си го представим това, колкото и понякога да си мечтаем да се отдадем на пълноценна и продължителна почивка.

За една малка част от хората по света рядкото неврологично нарушение описаното е тяхната тежка реалност. Когато те се събудят, отново не успяват да се свържат адекватно с околните и общуват единствено с неразбираеми изречения или откъслечни думи. През кратките моменти в будно състояние те се държат като деца, пляскат с ръце, пеят песнички за малките, изпадат в гневни изблици.

Имат периоди, в които „проклятието“ си отива за известно време и те са напълно будни, но нямат никакви спомени за отминалите дни и месеци. Синдромът на Клайн-Левин е описан в медицинската литература като проблем, който засяга от двама до петима на един милион души. Симптомите могат да бъдат забелязани още в детска възраст или в младежките години. Най-малкият регистриран пациент е едва на 4 години. При някои се отключва в тийнеджърството, а пристъпите на будна и спяща фаза се редуват през няколко месеца.

За страдащите от известния още като „Синдром на спящата красавица“ плашещото е, че не успяват да разграничат действителността от фантазията. Те изпитват отчуждение от заобикалящата ги среда, а често и от самите себе си. Имат ситуации, в които се съмняват за броя на пръстите си и ги изучават обстойно, не разпознават образа в огледалото си и т.н. При снимки със скенер се установява, че мозъчната активност на този вид пациенти, е намалена в дяла, който се свързва със слуховата, визуалната и сетивната информация.

Апатията – типична за „спящите красавици“

Един много ярък и доминиращ симптом на заболяването е непрекъснатата апатия. Тези хора не търсят контакт със своите приятели, не проявяват интерес да общуват, не желаят да излизат навън и да се забавляват. Някои не успяват да култивират никакви задръжки в поведението си или са обхванати от вълчи апетит. По време на пристъп могат да качат рязко килограми, от 4-10 минимум. Забелязват се и прояви на натрапчиви, повтарящи се действия – гледане на едни и същи видеозаписи, филми, както и нестандартни привички и навици – да рисуват по тялото си, да вървят до пълно изтощение, да палят огньове и други.

Оказва се, че поставянето на самата диагноза, е истинско предизвикателство за лекарите. Изследване на синдрома не може да бъде направено, а симптомите са в основата на крайното заключение. Тъй като силната депресия и безпокойството също са характерни, случва се пациентите погрешно да бъдат диагностицирани с психично разстройство. Други получават формулировката шизофрения, защото са измъчвани от параноя и различни халюцинации с опасни животни или имагинерни същества.

Интересен факт е, че 70 процента от хората със синдрома на Клайн-Левин са представители на силния пол.

Не само поставянето на диагноза е трудно, а и да се открият причините за появата на болестта.

Генетична предразположеност или възпаление?

Във висок процент от случаите се смята, че синдромът се е отключил в резултат на грип, ангина, недостатъчно сън или системна консумация на алкохол. Учените с категорични, че тези фактори могат да бъдат причина за редица автоимунни заболявания и серия от възпалителни процеси. Откриват се и сходства между СКЛ и други неврологични и имунни здравословни състояния.

При някои хора е забелязано развитие на възпаления в мозъка, но такова се среща и при пациенти със заболявания с подобна симптоматика. Всъщност СКЛ е повече синдром с клинични прояви, не толкова болест. Вероятно за това е относително дали и как могат да бъдат открити причините за него, може би те не са идентични при различните хора. При някои от тях може да се касае за мозъчно възпаление, докато при други да е налице нарушение на йонните канали в мозъка, отговарящи за предаването на електрически импулси.

Не се изключва възможността той да се дължи на гените, защото е установено, че около 5 на сто от пациентите имат семейна обремененост.

Особено мъчително е положението на родители с деца в това положение, които получават препоръки да ги държат вкъщи. Дори и там обаче на практика те не могат много да им помогнат и да облекчат състоянието им. Сблъскват се редовно и с предразсъдъците на обществото – този проблем се възприема като обикновен мързел, а летаргията се обяснява със съответната възраст на детето (мързелив тийнеджър или разглезен тодлър).

Лек все още не е открит, колкото и експерименти да са правени до сега. Основната пречка е, че синдромът на Клайн-Левин е рядко явление, което усложнява условията мистерията да бъде разгадана.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари