През живота си човешкият организъм претърпява редица възпаления. Ние сме свикнали да ги считаме за състояние, равносилно на инфекциите. Медицинските специалисти са категорични, че има съществена разлика и е добре да се познава, за да сме нащрек, когато имаме някакъв проблем.

Раната ни може да се възпали и това е напълно естествен процес на тялото ни, докато ако тя се инфектира, виновните тук ще са определени вируси, гъбички или бактерии. При възпаление не винаги говорим непременно и за инфекция. Ето затова е удачно да сме наясно и да не слагаме знак за равенство между двете.

Кога възниква възпалението

Нашият организъм има защитни сили, които активира при необходими рискови условия. Когато имаме дразнител под формата на патогени 1, или микроорганизми, носещи болести, то е съвсем нормално белите кръвни клетки да задействат вродения ни имунитет и да реагират с възпаление.

Това означава, че всичко с нас е наред и ние се борим с външния причинител. Ако имунната ни система се е сринала, то последиците биха били по-сериозни, дори фатални. На мястото на засегнатите клетки или тъкани тръгва възпаление, именно с цел да ги възстанови, но и да попречи разпростирането на увреждането върху здрави органи в близост.

Всеки фактор от средата, който има способността да прескочи потенциала ни за адаптация и отбрана, може да провокира възпаление. И то се разразява на няколко фази, като признаците са бързо и лесно разпознаваеми. Първо ни застига болката, следва локално затопляне, оток, кожата се зачервява и се получават нарушения от функционално естество.

В участъка кръвта се увеличава като количество и затова се стига до затопляне и зачервяване. Подуването пък е симптом за задържани телесни течности. Дразненето на нервните окончания е невъзможно да бъде избегнато в този момент, а чрез болката организмът ни сигнализира, че е под опасност.

Етапите на възпалението

Тъканното увреждане е началната стъпка, която води след себе си всички останали неприятни последици. От там нататък имат думата медиаторите, които представляват специални химични съединения. Те се отделят в пространството между клетките и оказват влияние върху пропускливостта на мембраните им. Сред основните медиатори е хистаминът, чието действие се наблюдава при първоначалните прояви на възпаление. Той разчиства място за преминаването на левкоцитите, които се справят с патогените.

Друг медиатор е серотонинът, който идва от тромбоцитите и влияе върху количеството на притока на кръвта. Цитокините пък се грижат за създаването на отока, като насочват белите кръвни клетки към възпаления участък, а и подават сигнал на костния мозък да произвежда повече левкоцити. Тяхното действие е свързано и с причиняването на температура, но и е неделим елемент от системата за кръвосъсирване, без която възпалението би се разгърнало на по-голяма площ и би увредило околните тъкани.

На следващ етап вече стартира постепенното възстановяване, което няма гаранция че ще бъде пълно, но поне ще осигури частично заздравяване. След като то приключи, идва моментът на формирането на белезите. Те не винаги се забелязват отдалеч, дори могат да не си личат и при детайлно вглеждане. Структурата обаче е променена и под микроскоп това лъсва веднага. Неслучайно при хора, които са имали инфаркти, лекарите нямат никакъв проблем да посочат колко на брой са били те – сърцето също образува белези.

Самото възпаление би могло да има остър или хроничен характер. Важно е те да бъдат различени, не само заради специфичната скорост, с която протичат, но и във връзка с конкретното лечение, което трябва да бъде приложено. При хроничното възпаление говорим за трайно изменение в клетките, което може да не се прояви с характерните остри признаци – висока температура, оток, силна болка.

Помощ при възпаление

Ако имате възпаление, по всяка вероятност ще ви назначат нестереоидни средства и кортикостероиди за терапия. Техните странични ефекти обаче никак не са пожелателни. Възможно е да нанесат поражения на стомаха, причинявайки язва, да намалят функцията на имунната система, да се отразят негативно на черния дроб и други.

Някои билки имат свойството да утихват и ограничават възпалението. Дяволският нокът – растение, идващо от Африка, често се прилага при артрит, треска и като заместител на някои болкоуспокояващи. В древността пък джинджифилът е употребяван при коремни неразположения, болки, дължащи се на ревматоидни проблеми, колики.

Напоследък учените са на мнение, че той атакува директно възпалението на дебелото черво. Куркумата, която също е от семейството на джинджифила, е друга препоръчителна билка при възпаление, артрит и дори синдром на Алцхаймер.


Каквото и да решите, винаги търсете съвет от експерти, които са запознати с правилната консумация, независимо дали става дума за продукти от природата или за медикаменти.

Бъдете здрави и информирани!