Водата ще се превърне в остър проблем един ден, нейната липса вече определено всява паника на много места по света. В САЩ от години страдат от засушаване и честото напояване на домашната ливада се наказва строго.

В Калифорния дори се пръкна доходоносен бизнес, свързан с обновяване на градинката пред къщата. Става дума за боядисване на тревата в зелен цвят, за да има някакъв вид тя, без да се налага да се харчат литри вода за поливане.

От три години насам местното управление на ресурси е предприело мерки за регулиране на ситуацията. Никой няма право да напоява градината си пред дома повече от два пъти седмично. В противен случай го грози солена глоба. От февруари 2016-та влизат в сила нови ограничения. Те касаят доставчиците на вода, които трябва да намалят дебита си с една четвърт.

Езерата и водоемите са достигнали критичен минимум, фермерите изоставят земите си, дърветата загиват. Земеделските производители протестират, поставяйки табели насред празните полета, но правителството счита, че не може да отпусне „кранчето“.

Годишно 2 000 000 души умират поради липса на чиста питейна вода!
                                            

Защо изчезва водата

Водата не се е изпарила от само себе си, човешката дейност има пръст в този негативен резултат. Климатът също е един от основните фактори. Двете причини в комбинация действат разрушително на планетата.

Населението расте като брой, което допълнително изостря проблема. Десетки години водата, която използваме се увеличава като количество, при това стойностите са доста над прираста на жителите на Земята. Нищо чудно след още десет години да ни очаква същински воден стрес. Ще се окажем пред предизвикателството, търсенето на вода да е по-голямо от предлагането.

Засега най-сериозно страдат от това в Африка, някои европейски държави и САЩ. В Израел почти не вали между май и септември, сухо е, което изисква пестене на вода – то вече се е превърнало в начин на живот. В Калифорния все още не могат да приемат фактите и са свикнали водата да тече в изобилие.


Учените не спират да мислт как да се подобри положението и вече има някои нови технологии, които биха помогнали.

Бъдещето на питейната вода

В Калифорния планират да внедрят опита на Израел в използването на обезсолителни централи за добив на 40 процента от питейната вода. Чрез така наречената “обратна осмоза“ от морската вода се премахва солта. Откритието е направено през 50-те години на миналия век, но изисква прекалено много енергия.


Учени от Кеймбридж, Масачузетс обаче са на път да предложат нов подход към метода, който може да разреши окончателно казуса. Д-р Рохит Карник и екипът му са разработили мембрана от графен, представляващ равнинен лист от свързани въглеродни атоми. С негова помощ се създава много по-малко съпротивление и на практика действа като сито за филтриране на водата. Самият филтър става по-издръжлив, а енергията, която е нужна, е далеч по-малко. Цената на тези филтри може да се окаже висока, но различни приложения ще намалят разходите за производство, убедени са експертите.

Сингапур е популярен със своите съвременни техники за добив на питейна вода. Мембранна филтрираща технология за обезсоляване спомага за добиването на 25 процента от цялата нужна на хората вода.

Обратната осмоза служи също и за превръщане на отпадните води в питейни. Въпреки съмненията, проучванията сочат, че получената вода е изцяло годна за консумация. Обществото не е достатъчно информирано, което поражда различни реакции, но и не осъзнава в колко лошо положение се намираме, смятат още специалистите.

Все пак има необходимост от по-радикални решения, там където не достига вода, само доставянето на питейна няма да помогне в свръхразвитите държави. Вероятно генетично модифицираните култури, които издържат на сухия климат, ще са много удачни на един бъдещ етап. Те може да имат противници, но са единствените растения, които биха вирели в подобни условия.

Ботаникът Шон Кътлър от Университета в Калифорния се занимава с разработването на методи за генетичен инженеринг, като за целта използва достъпни за фермерите химикали.

Неговият метод е тестван върху вид наречен Arabiodiopsis, който напомня на зелето. Открит е рецептор, който действа като молекулярен “ключ”, активирайки системи за съхраняване на вода в растението. Това включва и затваряне на порите в листата, което задържа водните пари и не им позволява да се отделят.

Шон Кътлър се намесва в ДНК, която кодира рецептора, така че да може той да се отключва чрез фунгицид (препарат за растителна защита), който земеделците използват.

Съпротивата срещу ГМО би могла да бъде туширана с времето с обяснението, че не се добавят нови гени, тоест растенията не се броят за генномодифицирани. В региони, където по географски причини, няма как да бъдат вкарани обзесолителни централи, културите, които оцеляват на сух климат, са може би последното спасение.


За нови източници на водни ресурси все още е трудно да се говори, но опитите продължават в посока на добива на вода от мъгла. От Чили до Оман учените се занимават с изграждането на мрежи, които поглъщат водата от въздуха. Те са като гигантски паяжини, улавящи всяка капчица роса.

Именно от тях са се вдъхновили проф. Юн Мей Джън от Университета „Бейхан“ в Пекин и екипа й, които активно търсят начини за подобряване на материалите за събиране на вода. Те са стигнали до извода, че водата се събира върху малки топчици, намиращи се по нишките паяжина. После са заложили на структура от найлонови материали.

В Калифорния вече разсъждават върху варианта, до колко той може да бъде полезен. Изкуствената паяжина е някакво решение за част от проблемите, макар че няма да ги премахне с магическа пръчка.

В заключение

Най-важното е да се промени нагласата на хората, които най-после да разберат и имат предвид, че водата е ограничен ресурс. Няколко поредни години суша са подсказвали, че отговорността е на всички, не само на политиците, стопаните и фирмите, които се занимават с добив на ценната суровина.

Населението трябва да степенува приоритетите си и за да има вода за пиене за всички, то нека се заемем с мисията за опазването й.