Да подцениш аудиторията – недопустимата грешка в сферата на рекламата
2835 прегледа
0 Коментара
Ако маркетинговите послания не се основават на реални факти и събития, може да се окаже, че те са абсолютно безполезни.
Когато се работи по дадена рекламна кампания, екипът трябва да обхваща специалисти от различни сфери на живота. Понякога се налага да се допитваме и до историците, особено ако сме решили да газим в техни територии, а знанията ни от училище вече сериозно ни куцат. От обща култура може би бихме се справили, но ако искаме да се застраховаме и да не допускаме неприятни гафове, то решението е едно – консултация с компетентни лица.
В противен случай рискуваме да се стигне до създаването на маркетингови послания, които са абсолютно безполезни за аудиторията. Отзвукът тогава може дори да навреди на резултатите, които да се преобърнат и да бъдат с огромен знак минус.
С такива родни примери можем да се „похвалим“ и у нас. Един от красноречивите в това отношение е покрай информационното осигуряване на проект по една от програмите за възстановяване на крепостта Траянови врата.
Кампанията на министерството на туризма беше показателна за непознаването на историческите събития на България. При Траянови врата Самуил нанася тежко поражение на византийската армия и на практика се прославя с тази битка.
Припомняме, че по време на демонстрацията преди около две години, която целеше да пресъздаде събития от това време, бяха показани ослепени войниците му, а в ролята влязоха млади хора със завързани с кърпи очи. Случката обаче се разиграва 28 години по-късно при битката край Беласица.
Излъчването на реклами с недоказани истини и научни твърдения води до други гафове. Разчита се на това, че по-голяма част от слушателите или зрителите, не са особено запознати с материята. Целевата група обаче е напълно възможно да дискредитира съдържанието на посланието, тогава ефектът от него клони стремително към нула. Това си личи предимно в ситуации, когато се касае за станалата вече порочна практика по усвояването на средства по линия на европейските програми. Ако направената инвестиция е в търговска реклама, резултатите биха били повече от плачевни.
Ако всееш съмнение в потребителите и не можеш да спечелиш доверието им, то до продажби изобщо няма да се стигне. Знаете, поначало битува мнението, че рекламите лъжат. Крехката душа на съвременния потребител не може да понесе предателството, в което той се въвежда в заблуда чрез непроверени и недостоверни доводи. Не е важно само как се казва, но и какво точно се казва в рекламните съобщения. Ако донякъде е допустимо спестяването на дадена истина, то същото не може да се заяви за разпространението на откровени неистини. Всяко подценяване на аудиторията води до пълно разочарование и отлив от рекламирания продукт.
Въпреки че практиката изобилства не само с добри, но и с лоши примери, придържането към принципна политика е по-удачният избор. Мъдрата констатация, че лъжите са най-много преди избори, докато тече война и след ловуване, трудно може да бъде оспорена, но днес ни лъжат и когато става дума за здравето и красотата. В някои страни размерите на лъжите са толкова стряскащи, че са се наложили и забрани на редица продукти. Така са отпаднали доста чудодейни лекове за какво ли не, като се започне от оплешивяване и се стигне до подмладяване. Козметичната индустрия също използва подобни похвати, но по-рядко можем да изпаднем в недоумение от посланията й. И при тези продукти обаче не е прецедент да се натъкнем на смехотворни заключения.
Създателите на рекламни послания трябва да проверяват всеки един детайл и да са убедени, че ще издържат на всяка проверка за истинност. Това е вид застраховка срещу удари и от страна на конкуренцията. Защото, ако потребителите са склонни да преглътнат лъжите и просто да извърнат глава настрана, забравяйки за компанията, която ги лансира, то „враговете“ не спят и могат да сигнализират регулационните органи. Тогава следват не само парични наказания, но и злепоставяне с публичен характер. Истината е едно от най-мощните оръжия, когато решим да се борим за вниманието и финансите на клиента, а мнителният и подозрителен потребител, който усеща, че не оценяват способността му да разсъждава, е загубен завинаги.
Когато се работи по дадена рекламна кампания, екипът трябва да обхваща специалисти от различни сфери на живота. Понякога се налага да се допитваме и до историците, особено ако сме решили да газим в техни територии, а знанията ни от училище вече сериозно ни куцат. От обща култура може би бихме се справили, но ако искаме да се застраховаме и да не допускаме неприятни гафове, то решението е едно – консултация с компетентни лица.
В противен случай рискуваме да се стигне до създаването на маркетингови послания, които са абсолютно безполезни за аудиторията. Отзвукът тогава може дори да навреди на резултатите, които да се преобърнат и да бъдат с огромен знак минус.
Бутафория пред Траянови врата
С такива родни примери можем да се „похвалим“ и у нас. Един от красноречивите в това отношение е покрай информационното осигуряване на проект по една от програмите за възстановяване на крепостта Траянови врата.
Кампанията на министерството на туризма беше показателна за непознаването на историческите събития на България. При Траянови врата Самуил нанася тежко поражение на византийската армия и на практика се прославя с тази битка.
Припомняме, че по време на демонстрацията преди около две години, която целеше да пресъздаде събития от това време, бяха показани ослепени войниците му, а в ролята влязоха млади хора със завързани с кърпи очи. Случката обаче се разиграва 28 години по-късно при битката край Беласица.
Излъчването на реклами с недоказани истини и научни твърдения води до други гафове. Разчита се на това, че по-голяма част от слушателите или зрителите, не са особено запознати с материята. Целевата група обаче е напълно възможно да дискредитира съдържанието на посланието, тогава ефектът от него клони стремително към нула. Това си личи предимно в ситуации, когато се касае за станалата вече порочна практика по усвояването на средства по линия на европейските програми. Ако направената инвестиция е в търговска реклама, резултатите биха били повече от плачевни.
Ако всееш съмнение в потребителите и не можеш да спечелиш доверието им, то до продажби изобщо няма да се стигне. Знаете, поначало битува мнението, че рекламите лъжат. Крехката душа на съвременния потребител не може да понесе предателството, в което той се въвежда в заблуда чрез непроверени и недостоверни доводи. Не е важно само как се казва, но и какво точно се казва в рекламните съобщения. Ако донякъде е допустимо спестяването на дадена истина, то същото не може да се заяви за разпространението на откровени неистини. Всяко подценяване на аудиторията води до пълно разочарование и отлив от рекламирания продукт.
Ангел или демон в рекламата
Въпреки че практиката изобилства не само с добри, но и с лоши примери, придържането към принципна политика е по-удачният избор. Мъдрата констатация, че лъжите са най-много преди избори, докато тече война и след ловуване, трудно може да бъде оспорена, но днес ни лъжат и когато става дума за здравето и красотата. В някои страни размерите на лъжите са толкова стряскащи, че са се наложили и забрани на редица продукти. Така са отпаднали доста чудодейни лекове за какво ли не, като се започне от оплешивяване и се стигне до подмладяване. Козметичната индустрия също използва подобни похвати, но по-рядко можем да изпаднем в недоумение от посланията й. И при тези продукти обаче не е прецедент да се натъкнем на смехотворни заключения.
Създателите на рекламни послания трябва да проверяват всеки един детайл и да са убедени, че ще издържат на всяка проверка за истинност. Това е вид застраховка срещу удари и от страна на конкуренцията. Защото, ако потребителите са склонни да преглътнат лъжите и просто да извърнат глава настрана, забравяйки за компанията, която ги лансира, то „враговете“ не спят и могат да сигнализират регулационните органи. Тогава следват не само парични наказания, но и злепоставяне с публичен характер. Истината е едно от най-мощните оръжия, когато решим да се борим за вниманието и финансите на клиента, а мнителният и подозрителен потребител, който усеща, че не оценяват способността му да разсъждава, е загубен завинаги.
