Да си поиграем на… работа! Геймификация в офиса
4782 прегледа
0 Коментара
Супер ход за мотивиране на служителите
Ако искате никога да не работите, трябва да обичате работата си. Всички сме чували този израз и той наистина е верен, а ако допълним към него и вероятността да приемаме задълженията си като част от една игра, то резултатите ще са впечатляващи.
Вярвате или не, фактите и изследванията го потвърждават. За да се чувстват силно ангажирани и мотивирани, служителите имат нужда да се връщат по-често в детството си и да се забавляват на работното място.
Кой не би се радвал да превърти лентата и да се озове в онези безгрижни години?! Спомняйки си с усмивка за часовете, прекарани в игри, то ние бихме се отдали стопроцентово на отговорностите си и надали ще седнем да се оплакваме от тях.
Методът игровизация представлява именно това. Успешните компании по света отдавна го прилагат в стратегиите си за управление на персонала. Тук става дума за елементарна психология, която се осъществява с помощта на някои технически средства. Тя се състои от 6 ключови елемента, движещи поведението на човека. В една организация всички са подчинени и се стимулират от тях.
Кои са ключовите елементи?
- Мисията
За да се чувстваме емоционално свързани с фирмата, ние трябва да живеем с мисълта, че тя има по-висша мисия от това да експлоатира наемни работници срещу заплащане. Вдъхновяващата цел обаче ще бъде постигната, ако всички, до най-ниското стъпало са запознати с нея.
- Признание и изкачване по стълбицата
Зациклянето и тъпченето на едно ниво не може да накара никого да работи всеотдайно. Когато ние израстваме, преминаваме през различни предизвикателства и се сдобиваме с нови умения, не само сме обхванати от ентусиазъм, но и горим вътрешно, усещайки как можем да повдигнем планини. Понякога и малките промени са нужният двигател. Дори да разместите бюрата и да сменяте ролите на екипа си, ще внесете доза свежест в офиса. И не на последна важност, компанията ви трябва да предлага възможност за издигане и кариера.
- Творческа линия
Казусите в служебната среда понякога изискват творчески подход. Почти винаги това ще ви гарантира работници, които с готовност ще се включат за решаването на наличните проблеми. Ако имат свободата да разгръщат потенциала си, вие може да останете изненадани от техните ходове. Някои могат да ви спестят стотици левове, да внедрят оптимизиране на настоящите проекти, да уцелят подходящата оферта само за вас. Всичко зависи от техните способности, а ако сте свикнали да мислите в определени рамки и ги спирате, няма как да узнаете за тях, нито ще ви бъдат демонстрирани. Когато им възлагате задачи или им предавате нещо за стопанисване, трябва да бъде лично и те да са спокойни, че имат власт над него. Ако например им гласувате доверие да употребяват дадена техника, автомобил или оборудване, то те ще започнат да се грижат за тях и ще инвестират дори лични средства за целта. Така служителите вярват, че се вслушвате в думата им, че има обратна връзка между шефове и подчинени, че имат влияние във фирмата.
Много важен момент е и периодично да си правите сондиране на мнения и изводи от споделеното за работния процес. Ако не чувате хората си, забравете да имате адекватен поглед върху ситуацията – не губете дребните детайли, тъй като сте откъснати от същинската работа. Още повече, че подобен арогантен подход не се нрави на никого, нито пък създава лоялни служители.
- Конкуренция
Съревнованието е добър стимул. Ако често поставяте служителите си в конкурентна среда, но не и на принципа „Разделяй и владей“, което води до агресия и злоба между тях, те ще бъдат особено доволни. Може би този месец ще има безплатен обяд за някого, или транспортът до дома ще му е осигурен, а свободното парко място пред офиса е само едно – кой ще го грабне? Подаръците, естествено, са обвързани с резултатите на служителите ви.
- Изненади от ръководството
Навлизаме в една не съвсем положителна зона, където има и губещи. Ако обичате да шокирате, може ежемесечно да осигурявате бонус за най-добрия ви служител, а най-зле представилия се - съкращения. Преценете дали си струва, защото когато работиш в непрекъснат стрес, основната ти мисъл в главата е, кога ще ти се появи друга възможност, за да напуснеш веднага този тормоз.