Как името на позицията влияе върху мотивацията на служителите
1671 прегледа
0 Коментара
Може ли надписът на стаята или върху баджа да промени нагласата и способностите на човека? Чувства ли се той длъжен да заслужи позицията си или просто е стимулиран от поверената му нова отговорност? Това наистина са интересни въпроси, част от които всеки от нас си е задавал, а и е наблюдавал в поведението на околните.
Може би сте срещали колеги, които се чувстват по-ефективни, стават по-инициативни и се стремят да се усъвършенстват в своята сфера, след като се сдобият с особен статут във фирмата. Не е задължително да говорим за ръководен персонал, може да се касае за изпълнител или редови служител. Всичко зависи обаче от натюрела на самия човек, трудно е да се правят обобщения по темата.
Психологическият ефект
Все пак през последните години наблюдаваме, че този подход умело се използва от специалистите по човешки ресурси. Позицията „секретар/ка“ вече е трайно заменена от с „офис мениджър“ или „административен организатор“. Напълно основателно между другото. На тази длъжност обикновено стои средно до високо организирана дама, без която повечето офиси биха функционирали доста по-зле. Самата дума идва от латински (secretarius произлиза от secernere) и означава „разделям“, „различавам“, а личността, която я е заемала е била дясната ръка на краля или папата.
Наименованието на позицията безспорно има психологически ефект. Служителите с рутинни позиции действат в съзвучие с тази рутина, често те оправдават незадоволителните си резултати с нагласата, която им е вменена от подценяващата позиция. Обратното също е валидно. Сигурно сте чували за „гениите“ в търговската мрежа на Apple, както и за „евангелистите“ – продуктовите презентатори в Microsoft?
Младите служители са по-склонни да се поддават на влиянието на съответната „отговорна“ или не позиция. Те имат силна мотивация да излязат от своето стартово ниво, затова съвсем естествено „повишението“ изстрелва ентусиазма и самочувствието им високо нагоре. За опитните професионалисти с дългогодишно присъствие в компанията това не винаги е достатъчно, ако не са налице реални промени в организацията на работа.
Ключът е в баланса
Тази стратегия има своите рамки и не може да се развива без ограничения. Някои експерти правят сравнение с инфлацията – печатането на пари с много нули и без покритие, не носи нищо добро. Хората са поставени в ситуация да се чувстват прекалено овластени и да проявяват неоправдани претенции. „Много вождове, малко индианци!“ – чували сме тази приказка и сме се сблъсквали с последствията от нея, когато има прекалено много директори, а не достигат качествени и съвестни работници.
Впечатляващо назованата позиция може да носи много приятни емоции на притежателите си, но крие своите рискове. Ключовият сред тях е, че останалите служители, на които не сте променили позициите, може да проявят някои крайно негативни реакции. Те може да откажат да сътрудничат на овластения, или да саботират по други начини резултатите от дейността на екипа. Възможно е също да влошат своята ефективност и инициативност.
При средните и ниските позиции този тип лустросване може да е полезно и разнообразно, но при по-високите дозирането и балансирането е за предпочитане. Във висшия мениджмънт една дума понякога е достатъчна, за да ни подскаже, че срещу нас стои голям началник, съумял да надрасне суетата и концентрирал в ръцете си огромна власт.
Визитката без позиция в организацията би могла да подсказва за такъв случай. По всяка вероятност компанията разчита на тази личност, като на основна опора, и ако ви подадат картичка с изписано име, без посочена длъжност, вие сигурно сте уцелили правилния човек, с който ще успеете да постигнете целта си и ще ви отвори вратата към избраната компания.
Самата истина е! Ако на визитката на суперагента от британското разузнаване Джеймс Бонд пише: „Бонд. Джеймс Бонд“, останалото са подробности, които се оказват незначителни, предвид асоциацията с ролята на персонажа.
Бизнесът може да си позволи гъвкавост при изграждането на структурата на фирмата, така че да съчетае повечето от описаните подходи, за да определи формално и неформално ролите на ключовите си кадри във вътрешната си йерархия.
Може би сте срещали колеги, които се чувстват по-ефективни, стават по-инициативни и се стремят да се усъвършенстват в своята сфера, след като се сдобият с особен статут във фирмата. Не е задължително да говорим за ръководен персонал, може да се касае за изпълнител или редови служител. Всичко зависи обаче от натюрела на самия човек, трудно е да се правят обобщения по темата.
Психологическият ефект
Все пак през последните години наблюдаваме, че този подход умело се използва от специалистите по човешки ресурси. Позицията „секретар/ка“ вече е трайно заменена от с „офис мениджър“ или „административен организатор“. Напълно основателно между другото. На тази длъжност обикновено стои средно до високо организирана дама, без която повечето офиси биха функционирали доста по-зле. Самата дума идва от латински (secretarius произлиза от secernere) и означава „разделям“, „различавам“, а личността, която я е заемала е била дясната ръка на краля или папата.
Наименованието на позицията безспорно има психологически ефект. Служителите с рутинни позиции действат в съзвучие с тази рутина, често те оправдават незадоволителните си резултати с нагласата, която им е вменена от подценяващата позиция. Обратното също е валидно. Сигурно сте чували за „гениите“ в търговската мрежа на Apple, както и за „евангелистите“ – продуктовите презентатори в Microsoft?
Младите служители са по-склонни да се поддават на влиянието на съответната „отговорна“ или не позиция. Те имат силна мотивация да излязат от своето стартово ниво, затова съвсем естествено „повишението“ изстрелва ентусиазма и самочувствието им високо нагоре. За опитните професионалисти с дългогодишно присъствие в компанията това не винаги е достатъчно, ако не са налице реални промени в организацията на работа.
Ключът е в баланса
Тази стратегия има своите рамки и не може да се развива без ограничения. Някои експерти правят сравнение с инфлацията – печатането на пари с много нули и без покритие, не носи нищо добро. Хората са поставени в ситуация да се чувстват прекалено овластени и да проявяват неоправдани претенции. „Много вождове, малко индианци!“ – чували сме тази приказка и сме се сблъсквали с последствията от нея, когато има прекалено много директори, а не достигат качествени и съвестни работници.
Впечатляващо назованата позиция може да носи много приятни емоции на притежателите си, но крие своите рискове. Ключовият сред тях е, че останалите служители, на които не сте променили позициите, може да проявят някои крайно негативни реакции. Те може да откажат да сътрудничат на овластения, или да саботират по други начини резултатите от дейността на екипа. Възможно е също да влошат своята ефективност и инициативност.
При средните и ниските позиции този тип лустросване може да е полезно и разнообразно, но при по-високите дозирането и балансирането е за предпочитане. Във висшия мениджмънт една дума понякога е достатъчна, за да ни подскаже, че срещу нас стои голям началник, съумял да надрасне суетата и концентрирал в ръцете си огромна власт.
Визитката без позиция в организацията би могла да подсказва за такъв случай. По всяка вероятност компанията разчита на тази личност, като на основна опора, и ако ви подадат картичка с изписано име, без посочена длъжност, вие сигурно сте уцелили правилния човек, с който ще успеете да постигнете целта си и ще ви отвори вратата към избраната компания.
Самата истина е! Ако на визитката на суперагента от британското разузнаване Джеймс Бонд пише: „Бонд. Джеймс Бонд“, останалото са подробности, които се оказват незначителни, предвид асоциацията с ролята на персонажа.
Бизнесът може да си позволи гъвкавост при изграждането на структурата на фирмата, така че да съчетае повечето от описаните подходи, за да определи формално и неформално ролите на ключовите си кадри във вътрешната си йерархия.
