Полезна ли е депресията?
9341 прегледа
0 Коментара
Оказва се, че депресията не е онова страшилище, с което редовно ни причиняват дискомфорт психолозите. Винаги съветите са в посока да бягаме от нея, да се предпазваме, докато е време, да разпознаем симптомите и да се издърпаме за косата на момента. Защото последствията биха могли да са сериозни, казват специалистите. И все пак, техните заключения са чисто теоретични и доста крайни обикновено.
Депресията идва по правило, когато е нужна. Да, там където трябва, тя неизменно се появява и изисква сериозна равносметка. Защо това да е вредно и античовешко?!
Привържениците на естествената нагласа към емоциите, които са ни дадени по рождение, намират за особено полезно изпадането в депресия. Всъщност тя е само знак или симптом на вътрешното ни (не)равновесие, който подсказва, че е наложително да бъдат взети мерки.
Хората са такива същества, че рядко сядат насаме със себе си и мислите си. Те непрекъснато са устремени нанякъде, правят бъдещи планове, гонят срокове и се борят с вятърни мелници. Забързаното ежедневие е основна пречка, но при повечето липсва и желанието за покой и тишина.
И в един мрачен и дъждовен ден тя просто ни застига – депресията чука на вратата, за да ни напомни, че понякога е хубаво да преразгледаме ценностите си, целите си, живота си. И когато това се случи, изводите не са приятни, ние губим посока и смисъл, считаме че светът е срещу нас. Избуяването на емоции от този сорт е напълно обяснимо, те са съвсем нормални и абсолютно изцелителни.
Ако ние, например, сме избутвали дълго чувство на вина или сме стискали зъби в досадна ситуация, то трансформацията е на път да се завихри с пълна сила. Депресията е само един от етапите на този процес, който ще доведе до обновяването на душата ни, до новите перспективи пред нас, до изкачването на едно стъпало по-нагоре. Точно такъв е смисълът й, който погледнато глобално, е неизбежен и почти задължителен.
Депресията съдейства за това да се отворим към другите, дори и да търсим изолация, ние на практика отхвърляме и отричаме себе си за известен период, а след това преоткриваме красотата на взаимоотношенията и започваме да имаме желание основно да даряваме, а не да получаваме.
Разбира се, между двете е необходим баланс, но осъзнаването му претърпява прескачане на няколко препятствия под формата на различни преживявания. Те няма как да са оцветени в розови краски, но пък ни поднасят невероятни възможности, които оценяваме след известно време. И неслучайно винаги, когато се обърнем назад, ние сме готови да кажем, че си е заслужавало.
Някои признаци на депресия
Забележите ли, че настроението ви е все потиснато и тъжно, то може би сте в криза и скоро при вас ще настъпи промяна.
Вероятно сте попаднали в „дупка“, нямате желание да подхващате нищо – нито работата си, нито физическа дейност, искате само да бъдете оставени на мира.
Може също така да загубите всякакъв интерес към заобикалящия ви свят, дори и към близките си.
Апетитът ви не е този, който е характерен за вас, той или е повишен, или трайно намален. Сънят ви осезаемо е нарушен.
И ако теглейки чертата, имате всички изброени от списъка, не прибързвайте с тежките диагнози, които ви заклеймяват, все едно никога няма да излезете от депресията. Просто имайте наум, че тя ще се превърне в дългоочаквания от вас катализатор, който ще ви разгърне по-интригуващи хоризонти.
Кога идва депресията
Депресията идва по правило, когато е нужна. Да, там където трябва, тя неизменно се появява и изисква сериозна равносметка. Защо това да е вредно и античовешко?!
Привържениците на естествената нагласа към емоциите, които са ни дадени по рождение, намират за особено полезно изпадането в депресия. Всъщност тя е само знак или симптом на вътрешното ни (не)равновесие, който подсказва, че е наложително да бъдат взети мерки.
Хората са такива същества, че рядко сядат насаме със себе си и мислите си. Те непрекъснато са устремени нанякъде, правят бъдещи планове, гонят срокове и се борят с вятърни мелници. Забързаното ежедневие е основна пречка, но при повечето липсва и желанието за покой и тишина.
И в един мрачен и дъждовен ден тя просто ни застига – депресията чука на вратата, за да ни напомни, че понякога е хубаво да преразгледаме ценностите си, целите си, живота си. И когато това се случи, изводите не са приятни, ние губим посока и смисъл, считаме че светът е срещу нас. Избуяването на емоции от този сорт е напълно обяснимо, те са съвсем нормални и абсолютно изцелителни.
Ако ние, например, сме избутвали дълго чувство на вина или сме стискали зъби в досадна ситуация, то трансформацията е на път да се завихри с пълна сила. Депресията е само един от етапите на този процес, който ще доведе до обновяването на душата ни, до новите перспективи пред нас, до изкачването на едно стъпало по-нагоре. Точно такъв е смисълът й, който погледнато глобално, е неизбежен и почти задължителен.
Постепенно ние узряваме за идеята, че е редно да си простим,
да се освободим от мъката си, да се примирим, пречупвайки се, 
без да ни горчи и да пречи на егото ни. А целият катарзис се
осъществява с помощта на едно велико чувство – любовта.
Депресията съдейства за това да се отворим към другите, дори и да търсим изолация, ние на практика отхвърляме и отричаме себе си за известен период, а след това преоткриваме красотата на взаимоотношенията и започваме да имаме желание основно да даряваме, а не да получаваме.
Разбира се, между двете е необходим баланс, но осъзнаването му претърпява прескачане на няколко препятствия под формата на различни преживявания. Те няма как да са оцветени в розови краски, но пък ни поднасят невероятни възможности, които оценяваме след известно време. И неслучайно винаги, когато се обърнем назад, ние сме готови да кажем, че си е заслужавало.
Някои признаци на депресия
Забележите ли, че настроението ви е все потиснато и тъжно, то може би сте в криза и скоро при вас ще настъпи промяна.
Вероятно сте попаднали в „дупка“, нямате желание да подхващате нищо – нито работата си, нито физическа дейност, искате само да бъдете оставени на мира.
Може също така да загубите всякакъв интерес към заобикалящия ви свят, дори и към близките си.
Апетитът ви не е този, който е характерен за вас, той или е повишен, или трайно намален. Сънят ви осезаемо е нарушен.
И ако теглейки чертата, имате всички изброени от списъка, не прибързвайте с тежките диагнози, които ви заклеймяват, все едно никога няма да излезете от депресията. Просто имайте наум, че тя ще се превърне в дългоочаквания от вас катализатор, който ще ви разгърне по-интригуващи хоризонти.
