Живот след 100 години
31810 прегледа
0 Коментара
Ако можем да си представим света след 100 години, картинката, която ще опишем, би била особено любопитна. Особено, когато настъпи времето за анализ и сравнение на това, което сме смятали, че ще се случи и самата реалност.
Случва се понякога да се отварят капусли на времето запечатани преди много години, след което често предизвикват оживени дискусии.
Предположенията на ученици от Софийско училище, правени преди точно 1 век, не са се сбъднали напълно. Ние не сме облечени в сребристи костюми, нито пък колите ни могат да летят (ако не броим някои прототипи), или поне не са създадени условия за трафик в небето. Все още нямаме и градове на Луната (ако базите се броят, то имаме), но можем само да се радваме, че лошите им предсказания не са се осъществили.
Предположенията за климатичен срив вероятно ни очакват напред в годините, а може и никога да не настъпи. Гибелните войни за природни ресурси сигурно предстоят, а може и да не ни застигнат, ако някакво чудо реши въпроса с намаляването на източниците за оцеляване и демографските проблеми.
Животът на планетата има потенциала да се влоши значително до чукването на следващите сто години. Някъде там в далечната 2115-та година нашите наследници ще нищят истината за условията и предизвикателствата, с които ще трябва да се справят.
Трудно е да се гадае, тъй като редица обстоятелства зависят от цял списък с фактори, които могат да повлияят на природните процеси например. Кризата с ресурсите се задълбочава непрекъснато и някои напреднали страни вече изпитват последствията на гърба си.
Но не е изключено да се появят варианти, които изведнъж да удовлетворят потребностите на хората. Те обаче може да не са безплатни – току виж привилегията да се ползват се озове само в ръцете на богатите, или пък някой Дон Кихот ще се пребори за правата и на останалите. Колелото ще се завърти и тези „горе“ ще слязат там “долу“…
Почти като сценаристи ние можем да сътворим какви ли не варианти на бъдещето, но само когато то настъпи, ще се знае със сигурност кой от тях е валиден и дали въобще се приближаваме до фактите. Може пък светът да изчезне само за миг, след като честичко ни предричат края му по една или друга причина.
Я метеорит ще ни блъсне, я ще загинем от мащабно бедствие, а единствените организми, които ще населяват Земята необезпокоявано ще са хлебарките.
Борбата за територии също е сред възможните черни присъди, които са надвиснали над главите ни. Може би те ще се водят по модерен начин, не с инструментите на войните в миналото, но въпреки това ще носят негативен развой.
Информационните технологии отдавна властват над хората, а по всичко личи, че те буквално ще ни обсебят. Вградени в тялото ни чипове, интерфейси към нервната ни система, „умни“ дрехи и пособия за гледане и слушане, са само част от амбициозните проекти, които се канят да ни включат като главни участници.
Мечтите на българите са, че няма да остане улица с дупки, а автомобилите, които ползваме, ще са толкова запазени, че ще се сещаме за майстора веднъж в годината, колкото да си сменим маслото
След 100 години това изглежда съвсем постижимо. Ако и те не ни стигнат, за да се оправдаят надеждите, все ще се намери кой да обобщи положението като отчайващо.
Освен че шофьорите ще се наслаждават на гладки пътища, цяла мрежа от магистрали ще опасва скромната ни държава, а споровете и умуването коя първа да бъде направена, ще са отдавна забравени. Изведнъж у нас ще бъде открито злато, което няма да е отдадено на концесия, обслужваща интересите на мастит бизнесмен.
Политиците ще започнат работа в интерес на обществото, а изборите ще се изчистят от славата на непочтено събитие, свързано с надцакване и пазарлък между големите „играчи“. По тази точка вече навлизаме в сферата на измислиците, но мнозина все пак вярват, че трябва да минат много години, за да възкръснем отново за ремикс на Златния век.
Пожелаваме си го, макар че лично няма да ни огрее.
Консумацията на енергия ще продължи да расте, но монополистите ще бъдат задушени от реална конкуренция и от задоволяване на нуждите ни чрез частни фотоволтаични клетки, вятърни турбини на покривите и отглежданите в двора култури за биогорива.
Всеки дом ще притежава локална микромрежа, която ще ни дарява с допълнителна енергия, за да се складират запаси във водородни клетки в мазето, а ако трябва и да се продава излишното количество електричество. Изкуствен интелект контролира целия процес с цел благата да бъдат разпределяни справедливо и поравно, независимо от финансовия статус на ползвателите. Икономиката цъфти, а съживените индустриални сектори се развиват с пълни сили.
Гладът е непознат. Произвежда се достатъчно храна, за да няма хора, които ровят по кофите. Раждаемостта е умерена, нито има бум, нито е оскъдна, за да се усещат някакви липси.
Отглеждат се земеделски култури там, където преди не е расло нищо, открити са нови сортове, които се справят с динамичните промени в климата. Тайната се крие в генното модифициране, но то е успяло да се трансформира в полезен сътрудник на човека, без вредните последици.
Евентуалните катастрофи от природен характер не са изключени. Природните цикли може да се озоват в критично състояние, което да доведе до масова смърт. Дори и да не се развие най-лошият сценарии, освобождаването на огромни количества метан и въглероден двуокис ще нанесат трайни вреди на вечните ледове на Северния океан, както и на течението Гълфстрийм.
Съществуващата глобална агенция трябва да се справи и да реагира при подобни заплахи, стига работещите там геоинженери да не са се превърнали в отегчени чиновници. Ала и те не могат да спасят Земята, ако й е писано да се затрие или пък да се преобрази и да настане живот без хората.
По-находчивите винаги имат шанс да намерят своето избавление, записвайки се за някоя мисия към чужда планета. Само трябва да си изберат коя и дали да е в нашата Слънчева система, напредъкът по отношение на пътуванията в Космоса е осезаем и това няма да бъде толкова голямо предизвикателство след 100 години.
Сигурно е, че каквото и да се случи с и на Земята, ние ще правим всичко по силите си в опити да колонизираме нови светове и да ги пригаждаме за живота, какъвто го познаваме.
Случва се понякога да се отварят капусли на времето запечатани преди много години, след което често предизвикват оживени дискусии.
Предположенията на ученици от Софийско училище, правени преди точно 1 век, не са се сбъднали напълно. Ние не сме облечени в сребристи костюми, нито пък колите ни могат да летят (ако не броим някои прототипи), или поне не са създадени условия за трафик в небето. Все още нямаме и градове на Луната (ако базите се броят, то имаме), но можем само да се радваме, че лошите им предсказания не са се осъществили.
Предположенията за климатичен срив вероятно ни очакват напред в годините, а може и никога да не настъпи. Гибелните войни за природни ресурси сигурно предстоят, а може и да не ни застигнат, ако някакво чудо реши въпроса с намаляването на източниците за оцеляване и демографските проблеми.
Намаляващи ресурси
Животът на планетата има потенциала да се влоши значително до чукването на следващите сто години. Някъде там в далечната 2115-та година нашите наследници ще нищят истината за условията и предизвикателствата, с които ще трябва да се справят.
Трудно е да се гадае, тъй като редица обстоятелства зависят от цял списък с фактори, които могат да повлияят на природните процеси например. Кризата с ресурсите се задълбочава непрекъснато и някои напреднали страни вече изпитват последствията на гърба си.
Но не е изключено да се появят варианти, които изведнъж да удовлетворят потребностите на хората. Те обаче може да не са безплатни – току виж привилегията да се ползват се озове само в ръцете на богатите, или пък някой Дон Кихот ще се пребори за правата и на останалите. Колелото ще се завърти и тези „горе“ ще слязат там “долу“…
Почти като сценаристи ние можем да сътворим какви ли не варианти на бъдещето, но само когато то настъпи, ще се знае със сигурност кой от тях е валиден и дали въобще се приближаваме до фактите. Може пък светът да изчезне само за миг, след като честичко ни предричат края му по една или друга причина.
Я метеорит ще ни блъсне, я ще загинем от мащабно бедствие, а единствените организми, които ще населяват Земята необезпокоявано ще са хлебарките.
Борбата за територии също е сред възможните черни присъди, които са надвиснали над главите ни. Може би те ще се водят по модерен начин, не с инструментите на войните в миналото, но въпреки това ще носят негативен развой.
Информационните технологии отдавна властват над хората, а по всичко личи, че те буквално ще ни обсебят. Вградени в тялото ни чипове, интерфейси към нервната ни система, „умни“ дрехи и пособия за гледане и слушане, са само част от амбициозните проекти, които се канят да ни включат като главни участници.
Научна фантастика
Мечтите на българите са, че няма да остане улица с дупки, а автомобилите, които ползваме, ще са толкова запазени, че ще се сещаме за майстора веднъж в годината, колкото да си сменим маслото
След 100 години това изглежда съвсем постижимо. Ако и те не ни стигнат, за да се оправдаят надеждите, все ще се намери кой да обобщи положението като отчайващо.
Освен че шофьорите ще се наслаждават на гладки пътища, цяла мрежа от магистрали ще опасва скромната ни държава, а споровете и умуването коя първа да бъде направена, ще са отдавна забравени. Изведнъж у нас ще бъде открито злато, което няма да е отдадено на концесия, обслужваща интересите на мастит бизнесмен.
Политиците ще започнат работа в интерес на обществото, а изборите ще се изчистят от славата на непочтено събитие, свързано с надцакване и пазарлък между големите „играчи“. По тази точка вече навлизаме в сферата на измислиците, но мнозина все пак вярват, че трябва да минат много години, за да възкръснем отново за ремикс на Златния век.
Пожелаваме си го, макар че лично няма да ни огрее.
Енергия
Консумацията на енергия ще продължи да расте, но монополистите ще бъдат задушени от реална конкуренция и от задоволяване на нуждите ни чрез частни фотоволтаични клетки, вятърни турбини на покривите и отглежданите в двора култури за биогорива.
Всеки дом ще притежава локална микромрежа, която ще ни дарява с допълнителна енергия, за да се складират запаси във водородни клетки в мазето, а ако трябва и да се продава излишното количество електричество. Изкуствен интелект контролира целия процес с цел благата да бъдат разпределяни справедливо и поравно, независимо от финансовия статус на ползвателите. Икономиката цъфти, а съживените индустриални сектори се развиват с пълни сили.
Гладът е непознат. Произвежда се достатъчно храна, за да няма хора, които ровят по кофите. Раждаемостта е умерена, нито има бум, нито е оскъдна, за да се усещат някакви липси.
Отглеждат се земеделски култури там, където преди не е расло нищо, открити са нови сортове, които се справят с динамичните промени в климата. Тайната се крие в генното модифициране, но то е успяло да се трансформира в полезен сътрудник на човека, без вредните последици.
Глобални катаклизми и решения
Евентуалните катастрофи от природен характер не са изключени. Природните цикли може да се озоват в критично състояние, което да доведе до масова смърт. Дори и да не се развие най-лошият сценарии, освобождаването на огромни количества метан и въглероден двуокис ще нанесат трайни вреди на вечните ледове на Северния океан, както и на течението Гълфстрийм.
Съществуващата глобална агенция трябва да се справи и да реагира при подобни заплахи, стига работещите там геоинженери да не са се превърнали в отегчени чиновници. Ала и те не могат да спасят Земята, ако й е писано да се затрие или пък да се преобрази и да настане живот без хората.
По-находчивите винаги имат шанс да намерят своето избавление, записвайки се за някоя мисия към чужда планета. Само трябва да си изберат коя и дали да е в нашата Слънчева система, напредъкът по отношение на пътуванията в Космоса е осезаем и това няма да бъде толкова голямо предизвикателство след 100 години.
Сигурно е, че каквото и да се случи с и на Земята, ние ще правим всичко по силите си в опити да колонизираме нови светове и да ги пригаждаме за живота, какъвто го познаваме.