Робот срещу човек

A+ A-
408 прегледа 0 Коментара
През 2017 г. робот наречен Libratus успя да постигне феноменален успех, побеждавайки едни от най-добрите играчи на покер в света. Първото по рода си постижение беше задминато преди дни от „колегата“ му Pluribus, което доказва, че технологиите с изкуствен интелект продължават да се развиват с нестихващи темпове.

Двата покер робота са дело на учените от университета Карнеги Мелън, като Pluribus е разработен в колаборация с изследователи от екипа за изкуствен интелект на Facebook. С какво техните постижения в една игра на карти ги прави толкова значими?

Всъщност това дори не са първите роботи, които стават първенци в мисловните игри. Още през 2015 г. машините взеха превес над хората в игри като Го и шах, които се славят с древните си корени и със сложността си. Веднъж обучен, компютърът е способен да изгради стратегията си и да изчисли предварително ходовете си, за да надделее над опонента. Единственото неизвестно в играта са именно ходовете на противника. Точно в това се крие и основната разлика между тези мисловни игри и покера, и това прави покер роботите още по-уникални – неизвестността.

уникалността и неизвестността на изкуствения интелект

Фигурите на шахматната дъска винаги се подреждат по един и същи начин. Те са видими и за двамата играчи, които наблюдават взаимно ходовете си и дори могат да ги предвидят. В покера обаче никой не знае какви карти ще му бъдат раздадени, играчът не може да види ръката на опонента си, като дори картите на масата биват разкрити в хода на играта, което означава много по-голяма доза неизвестност и варианти за изход от ръката. Това прави алгоритъма на изкуствения интелект още по-сложен, за да успее да надделее на покер масата. Той трябва да умее да развие стратегията си на базата на непълна информация, както и да може да блъфира, което по начало звучи невъзможно за една машина.

Libratus, който прави дебюта си в играта, се състезава във вариация на покера, наречена heads up no-limit Texas Hold’em. Това означава, че опонентите са само двама, а играта не налага лимити относно възможния размер на залога, което прави броя възможни ходове огромен.

Подобреният вариант на покер робота Pluribus пък се справя в игра с повече от един опонент. Той е специалист в същата вариация на Texas Hold ‘em, но в мултиплейър с общо шестима играчи. Експерименталната игра отнела 12 дни и над 10 хиляди изиграни „ръце“. Учените разиграли два варианта на играта – петима играчи срещу един изкуствен интелект и 5 робота срещу един човек. Финалните резултати били красноречиви. „Може да се каже, че вече сме на свръхчовешко ниво и това няма да се промени“, шеговито казва един от създателите на Pluribus Ноам Браун.

Покер турнири
Шесткратният световен шампион от Световните покер серии Крис Фъргюсън пък признава, че роботът е изключително силен и труден за преодоляване опонент. Наличието на повече от един играч и толкова много неизвестности правят играта още по-комплексна, но явно това не представлява особена пречка пред изкуствения интелект. Този факт е показателен за необятните възможности пред машините и огромния набор от приложения, които могат да намерят във всяка една сфера. Именно това прави постижението на роботите толкова значимо.

Този успех не се размина и без широк медиен и обществен отзвук, като срещна и доста противоречиви мнения и реакции. Известният покер играч и учен Лив Боере също изрази възмущението си в Туитър, но не към робота, а към гръмките заглавия, гласящи, че машините вече могат да блъфират хората. „Възможността на покер бота да блъфира няма нищо общо с „разчитането“ на играчите – това е просто начин да се използва математиката, за да се изчисли с кои карти да се блъфира и колко често“.

Интересен е и начинът, по който машината е била „научена“ да играе покер – играейки срещу самата себе си. Копия на Pluribus са се състезавали едни срещу други на принципа проба-грешка, докато се усъвършенстват за едва 8 дни. Следващата стъпка била да се изправят пред истински професионалисти, което също изисквало допълнителна подготовка. Вместо да се опитва да предвиди цялостната игра на опонентите си, учените научили робота да гледа само два или три хода напред. Според Браун именно в това се крие „истинският пробив“. Той и колегите му се надяват, че демонстрираните от тях методи за разработване на роботите ще могат да бъдат приложени и в сфери като киберсигурност, превенция на риска и финансови преговори.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари