Да израснеш на лодка: Историята на Мая и едно семейство без граници
3640 прегледа
0 Коментара
15-годишната Мая акостира трайно на сушата заедно със своите родители-пътешественици по море...
Живот извън Матрицата! Ето така накратко може да се опише историята на Мира, Иво и дъщеря им Мая от Варна. Тя е едва 9-годишна, когато семейството решава да продаде къщата си в Канада, за да заживее на борда на катамаран, пътешествайки по море из целия свят. Околните посрещат идеята им със смесица от удивление, тревога и възмущение.
В този момент те не получават подкрепа за импулсивните си намерения. Не след дълго обаче хиляди последователи очакват със затаен дъх приключенията им с 10-метровата „Фата Моргана“ на страницата им The Life Nomadik в социалната мрежа. Когато купуват лодката, Мира и Иво нямат никакъв опит като ветроходци, но несигурността и усилията, които тепърва им предстоят, изобщо не ги плашат. Напротив – те определят смелостта си да разчупят оковите на системата, като една сбъдната мечта.
„Видяхме в тази идея една по-добра алтернатива, затова я грабнахме на мига, а и вече имахме опит като емигранти. Напуснахме съвсем млади България в търсене на възможности, работихме като шофьори на камиони между Америка и Канада, пътувахме години наред заедно с децата. Животът ни не беше статичен, може да се определи като номадски“, споделят те в интервюта за различни издания.
В началото с тях тръгва по море и синът им Виктор. Тъкмо навършил 18, той обаче се отказва да продължи, тъй като надделява желанието му да се върне на сушата и училището си в Канада.
През следващите 5 години Мая, майка й и баща й обикалят места, за които мнозина не са и сънували. От Флорида към Куба, през Мексико, Гватемала, Бахамите и Карибите, Централна и Южна Америка, Тихия Океан и Френска Полинезия и т.н. Едно от най-страшните им преживявания е някъде между Маркезите и Туамоту, където ги застигат 40 възела вятър и огромни вълни. Бурята продължава цяла нощ, а те за първи път разбират как да овладяват подобни ситуации и пред каква мощна сила са изправени.
Поддръжката на катамарана изисква солидни средства, но основните разходи на Мира и Иво са оскъдни. Те купуват само най-необходимото, дрехите им са втора употреба, защото за тях е важно да бъдат рециклирани, рядко посещават светски събития и туристически атракции, черпят енергия от природата. До брега се придвижват с надуваеми лодки или с триместния си каяк, кръстен Агент Оранжев, който е като ветеран от войната, но и същински член на семейството и им е подарък от приятели от Флорида.
През целия период на плаванията си, те живеят от спестявания и с парите от продажбата на имота си. Появяват се и много други опции за припечелване – публикуване на статии и снимки срещу хонорар, чартване на „Фата Моргана“ срещу заплащане за няколко дни, разчитат и на дарения, за които се отплащат с реклама.
Постепенно „Фата Моргана“ се превръща в техния плаващ дом, а Мая е щастлива и се чувства истинска късметлийка. Съзнателната й детска възраст преминава, диктувана от правилата на неповторимия воден свят: сред приказни пейзажи, редица предизвикателства, далеч от интернет и телевизия, без суета и рутинни проблеми, характерни за подрастващите на нейната възраст. Мира също не съжалява, че тя е далеч от обикновената социална среда, но и не позволява на момичето си да загърби тотално уроците. По-важното е, че се учи на самостоятелност, как да пести водата и тока, да лови риба, да меси хляб и да пере на ръка.
Предпочитанията на Мая са насочени предимно към заниманията със спорт, тя рисува и свири на пиано, обича да майстори с ръцете си и да помага на баща си при ремонтите на лодката. Интересува се още от механика, инсталира платна и приема с досада настойчивите подкани на майка си да чете, да пише, да смята… В крайна сметка извън академичното обучение се оказва много по-ефективно, не само по отношение на качеството, но и на количеството заучен материал. Равносметката идва на финала на тяхната авантюра – обратно в Канада.
Датата е 5.05.2018 г. Мира публикува във Фейсбук следния пост:
Утре отново ще прекосим могъщия Тихи Океан, насочвайки се на изток и на север, през екватора. Само че този път ще ни отнеме само 13 часа, на борда на Air New Zealand. Излитаме от Оукланд на 6 май в 20 ч., пристигаме във Ванкувър на 6 май 14 ч. Този Гергьовден ще бъде най-дългият ден в живота ни - 6-ти май 2018 ще продължи 43 часа. Тъжни сме и развълнувани. Какво ли ще донесе бъдещето?
Всяка приказка има своя край, но всеки край е и ново начало, особено за семейството на Мая. Тя вече е млада дама, която иска да вкуси и от класическия земен живот на тийнейджърите. Предстои й да се озове в гимназия в Канада и да продължи образованието си. Нетърпелива е да се запише кадет, да посещава уроци по танци, да създаде приятелства и да прави всичко онова, което не е могла, докато е била на лодката.
Момичето е натрупало достатъчно мъдрост, за да сподели мимоходом на майка си, че не се страхува от смъртта и ако сега умре, животът й щял да бъде изпълнен със смисъл, защото вече е изпитала страхотни вълнения. Мира е категорична и й отвръща, че тя тепърва ще търси своето щастие, че й предстоят много по-интересни моменти, че може да стане артист или биолог, да стигне до Антарктида или дори до Луната. Не трябва да се сравнява с мнозинството и да се задоволява с това, което вече е постигнала, а да се стреми към нови знания и да развива потенциала си. „Пет години на море не е чак толкова знаменателно, продължавай напред!“, орисва я тя.
Днес порасналата мореплавателка показва завидни резултати не само по омразната си в миналото математика, но и по всички останали предмети. Разширила е мирогледа си и същевременно се е съхранила от масовата деградация. Някои от децата й се струват странни. Първите й впечатления са, че повечето прекарват времето си в досада, отегчени от всичко, вълнуват се единствено от смартфоните си и обсъждат глупави теми като фалшиви мигли и нокти, а когато са свободни, се отдават на модата да пушат някаква водна пара.
Мира и Иво гледат на сегашния си живот с усмивка, а той изглежда така:
„Вече се наслаждаваме на топъл душ постоянно през деня, пускаме дрехите си в пералня, а тоалетната я боготворим като най-невероятното откритие на човечеството. Всичко изброено бихте могли да оцените истински, само ако сте живели някога на лодка“.
Но, както самите те обичат да казват: „Нашите планове са написани в пясъка при отлив“. Затова тази история не е окончателна, тя все още се пише и винаги може да ни изненада със своята непредсказуема развръзка.
Материала е предоставен от sportensklad.bg
Живот извън Матрицата! Ето така накратко може да се опише историята на Мира, Иво и дъщеря им Мая от Варна. Тя е едва 9-годишна, когато семейството решава да продаде къщата си в Канада, за да заживее на борда на катамаран, пътешествайки по море из целия свят. Околните посрещат идеята им със смесица от удивление, тревога и възмущение.
В този момент те не получават подкрепа за импулсивните си намерения. Не след дълго обаче хиляди последователи очакват със затаен дъх приключенията им с 10-метровата „Фата Моргана“ на страницата им The Life Nomadik в социалната мрежа. Когато купуват лодката, Мира и Иво нямат никакъв опит като ветроходци, но несигурността и усилията, които тепърва им предстоят, изобщо не ги плашат. Напротив – те определят смелостта си да разчупят оковите на системата, като една сбъдната мечта.
Опознай света, за да го обикнеш
„Видяхме в тази идея една по-добра алтернатива, затова я грабнахме на мига, а и вече имахме опит като емигранти. Напуснахме съвсем млади България в търсене на възможности, работихме като шофьори на камиони между Америка и Канада, пътувахме години наред заедно с децата. Животът ни не беше статичен, може да се определи като номадски“, споделят те в интервюта за различни издания.
В началото с тях тръгва по море и синът им Виктор. Тъкмо навършил 18, той обаче се отказва да продължи, тъй като надделява желанието му да се върне на сушата и училището си в Канада.
През следващите 5 години Мая, майка й и баща й обикалят места, за които мнозина не са и сънували. От Флорида към Куба, през Мексико, Гватемала, Бахамите и Карибите, Централна и Южна Америка, Тихия Океан и Френска Полинезия и т.н. Едно от най-страшните им преживявания е някъде между Маркезите и Туамоту, където ги застигат 40 възела вятър и огромни вълни. Бурята продължава цяла нощ, а те за първи път разбират как да овладяват подобни ситуации и пред каква мощна сила са изправени.
Тривиалният финансов въпрос
Поддръжката на катамарана изисква солидни средства, но основните разходи на Мира и Иво са оскъдни. Те купуват само най-необходимото, дрехите им са втора употреба, защото за тях е важно да бъдат рециклирани, рядко посещават светски събития и туристически атракции, черпят енергия от природата. До брега се придвижват с надуваеми лодки или с триместния си каяк, кръстен Агент Оранжев, който е като ветеран от войната, но и същински член на семейството и им е подарък от приятели от Флорида.
През целия период на плаванията си, те живеят от спестявания и с парите от продажбата на имота си. Появяват се и много други опции за припечелване – публикуване на статии и снимки срещу хонорар, чартване на „Фата Моргана“ срещу заплащане за няколко дни, разчитат и на дарения, за които се отплащат с реклама.
Най-важният урок
Постепенно „Фата Моргана“ се превръща в техния плаващ дом, а Мая е щастлива и се чувства истинска късметлийка. Съзнателната й детска възраст преминава, диктувана от правилата на неповторимия воден свят: сред приказни пейзажи, редица предизвикателства, далеч от интернет и телевизия, без суета и рутинни проблеми, характерни за подрастващите на нейната възраст. Мира също не съжалява, че тя е далеч от обикновената социална среда, но и не позволява на момичето си да загърби тотално уроците. По-важното е, че се учи на самостоятелност, как да пести водата и тока, да лови риба, да меси хляб и да пере на ръка.
Предпочитанията на Мая са насочени предимно към заниманията със спорт, тя рисува и свири на пиано, обича да майстори с ръцете си и да помага на баща си при ремонтите на лодката. Интересува се още от механика, инсталира платна и приема с досада настойчивите подкани на майка си да чете, да пише, да смята… В крайна сметка извън академичното обучение се оказва много по-ефективно, не само по отношение на качеството, но и на количеството заучен материал. Равносметката идва на финала на тяхната авантюра – обратно в Канада.
Сбогуване с любимата „Фата Моргана“
Датата е 5.05.2018 г. Мира публикува във Фейсбук следния пост:
Утре отново ще прекосим могъщия Тихи Океан, насочвайки се на изток и на север, през екватора. Само че този път ще ни отнеме само 13 часа, на борда на Air New Zealand. Излитаме от Оукланд на 6 май в 20 ч., пристигаме във Ванкувър на 6 май 14 ч. Този Гергьовден ще бъде най-дългият ден в живота ни - 6-ти май 2018 ще продължи 43 часа. Тъжни сме и развълнувани. Какво ли ще донесе бъдещето?
Всяка приказка има своя край, но всеки край е и ново начало, особено за семейството на Мая. Тя вече е млада дама, която иска да вкуси и от класическия земен живот на тийнейджърите. Предстои й да се озове в гимназия в Канада и да продължи образованието си. Нетърпелива е да се запише кадет, да посещава уроци по танци, да създаде приятелства и да прави всичко онова, което не е могла, докато е била на лодката.
Момичето е натрупало достатъчно мъдрост, за да сподели мимоходом на майка си, че не се страхува от смъртта и ако сега умре, животът й щял да бъде изпълнен със смисъл, защото вече е изпитала страхотни вълнения. Мира е категорична и й отвръща, че тя тепърва ще търси своето щастие, че й предстоят много по-интересни моменти, че може да стане артист или биолог, да стигне до Антарктида или дори до Луната. Не трябва да се сравнява с мнозинството и да се задоволява с това, което вече е постигнала, а да се стреми към нови знания и да развива потенциала си. „Пет години на море не е чак толкова знаменателно, продължавай напред!“, орисва я тя.
Днес порасналата мореплавателка показва завидни резултати не само по омразната си в миналото математика, но и по всички останали предмети. Разширила е мирогледа си и същевременно се е съхранила от масовата деградация. Някои от децата й се струват странни. Първите й впечатления са, че повечето прекарват времето си в досада, отегчени от всичко, вълнуват се единствено от смартфоните си и обсъждат глупави теми като фалшиви мигли и нокти, а когато са свободни, се отдават на модата да пушат някаква водна пара.
Мира и Иво гледат на сегашния си живот с усмивка, а той изглежда така:
„Вече се наслаждаваме на топъл душ постоянно през деня, пускаме дрехите си в пералня, а тоалетната я боготворим като най-невероятното откритие на човечеството. Всичко изброено бихте могли да оцените истински, само ако сте живели някога на лодка“.
Но, както самите те обичат да казват: „Нашите планове са написани в пясъка при отлив“. Затова тази история не е окончателна, тя все още се пише и винаги може да ни изненада със своята непредсказуема развръзка.
Материала е предоставен от sportensklad.bg
