Да изтръгнем истината
35782 прегледа
0 Коментара
Научете се да вадите душата на лъжците с памук, те лесно се поддават
Лъжата е лесно разпознаваема, но понякога изисква усилия от наша страна да стигнем до нея. Насреща ни може да стои изключително безскрупулна личност, която в никакъв случай не би искала да стигне до самопризнания.
Независимо за какво става въпрос, трябва да се знае, че и най- хитрите измамници, имат свое слабо място. А то не е чак толкова невъзможно да бъде открито, и е в нашите ръце. Как става това?
Един от авторите на „Да изтръгнете истината“ (Официално заглавие Get the Truth) – Филип Хоустън, определено ще ви даде спасителни съвети за такива ситуации. Той е бивш агент на ЦРУ и има 25 години опит зад гърба си при провеждане на разпити с полиграф. Самия той умее да накара и най-изпечените в „занаята“ да си споделят тайните, и то така, че все едно сами са го пожелали. Не могат да му се опрат нито терористи, нито шпиони.
Това, че техниките са влезли в употреба в борбата срещу тероризма, не значи, че не могат да бъдат прилагани в ежедневието, твърди експертът. Всъщност тактиката в тази „обработка“ е една и съща, както в криминалните разследвания, така и при разговорите с партньора или детето. И въобще не става дума за елементарна психология в отношенията, а за способ за убеждаване и манипулативно склоняване към истината.
Ако насърчаваме събеседника си да мисли краткосрочно, той сам ще се хване в капана и ще поиска час по-скоро да се отърве от лъжата. Водещите, които ни продават какви ли не безумни стоки по телевизията, не ви казват извадете си парите от портфейла, а ви насърчават като за начало да им се обадите по телефона. Защо ли?! По този начин те постигат ефекта на разсейването – те не ви позволяват да обмисляте последствията от действията, които предстои да сторите или вече сте извършили. Гениално!
Следователите и те са като търговците. Важно е как ще подходят и ще намерят ли онази тънка струна, на която свири отсрещната страна. На директните въпроси, повечето лъжци не дават конкретен отговор или буквално се оплитат в нелепите си обяснения. Така още по-силно се свързват психологически с измислените си истории. И е абсурд да се разбулят нещата, а по-скоро се затвърждават.
Ето защо Хоустън казва, че трябва да се пристъпи към монолог. Той е въздействащ, а хората, които разпитвате нямат търпение да се освободят от товара, който носят, криейки истината. Поначало те се чувстват по-добре, когато са честни, както сочи и изследване на канадски учени. Докато не чуете това, което искате, трансформирайте комуникацията в едностранен процес, словоизлиянието да тече само от ваша страна.
В тази игра вие трябва да се представите за доброто ченге. Показвайки проява на загриженост, вие правите първата сериозна крачка към разкритието си. Човекът на другия стол се превръща във ваша жертва, защото усеща, че в намерението си да се измъкне, той се е провалил и получава напътствия как да се държи занапред.
Не задавайте въпроси към този момент, а вкарайте в диалога различни заявления. Ако се изпуснете с питания, той ще долови вашата несигурност, а и ще се надява да ви хвърля още прах в очите, че е невинен. Когато наблегнете на фактите и изложите твърдения, всичко се променя окончателно. Вие просто обявявате, че сте наясно с „кой, кога и как“, но искате да знаете единствено „защо“.
Човекът отсреща изричайки, каквото и да е по въпроса, означава автоматично признание за вина. От тук натам вече по- лесно можем да накараме нашия „събеседник” да ни разкрие мотивите си.
Преките обвинителни изречения е удачно да бъдат избягвани. Следващата стъпка, на която залагат агентите на ЦРУ, е да омаловажат деянието. Определения от сорта на “случва се на всеки“, „светът не се е свършил“, „всички грешат“ и т.н., вършат отлична работа.
Но, ако сте родител, по-скоро не залагайте на този подход. Децата не бива да остават с впечатлението, че могат все да бъдат подкрепяни в белите си. Но ако провинението е от решаващо значение, действате като топ следователите. При съмнения за изневяра в семейството или при значими безотговорни дела от страна на малчуганите, застанете и се поставете на тяхно място. „Важно е бъдещето“, „гафът е поправим“, „трябва ни цялата история да те защитя“ и прочие варианти.
Отнесете се с уважение и деликатност, забавете темпото на речта, ангажирайте вниманието си изцяло с човека, намалете тембъра на гласа си. По този начин той започва да става съпричастен с цялостния процес и копнее да „изплюе камъчето“.
ЦРУ надали са стигали до резултати само с подобни хватки, предполага се, че те са прилагали и много по-жестоки методи, особено спрямо заподозрени за връзки с Ал Кайда.Мъченията обаче са забранени, гласи Женевската конвенция и законодателството за правата на човека.
Те не само са антихуманни, но и не вършат никаква работа, категорични са психолозите. Не водят до необходимата информация или се получават фалшиви данни. Страхът, който се насажда, просто не е достатъчен да впечатли извършителите. Те се повлияват по-успешно, ако към тях се подхожда с разбиране, и за целта лошото ченге трябва да стои далеч от стаята. Тук говорим за форма на изкуство, която постига върхове чрез вашата харизма, а не чрез способностите ви да принуждавате околните да бъдат откровени. Дори физическата намеса не може да отпуши признаването на цялата истина, най-много да чуете част от нея.
Както цинично отбелязва героят на Хю Лори в едноименния сериал д-р Хаус, всички лъжат. Изследователи са пресметнали, че го правят по около 200 пъти на ден. Но защо продължават, след като се смята, че на лъжата краката са къси и тя винаги излиза наяве? Има няколко типични профили, всеки намира своите причини да не залага на абсолютната реалност.
Социалното положение е една от тях. Бизнес „акулите“ мамят от алчност, те водят преговори, в които не са особено искрени и целят да спечелят още пари. В тези среди рядко се среща морал.
Липсата на време също е повод за лъжи. Колкото и невероятно да звучи, притиснати от времето, хората не са с нагласата да казват истината.
Децата, възпитавани от родители, които си служат с лъжата, са по-склонни да повтарят тяхното поведение.
Най-забавното основание – късен следобяд е. До 50 на сто от хората, мамят повече, тъй като са по-изморени и психологически са се поддали на изтощението.
Клишето: искат да бъдат харесвани от всички! Да, тези се представят за едни, а всъщност са други, особено, когато флиртуват.
И не забравяйте, имате силата да се сдобиете с истината, без да е нужно да опирате пистолет в главата на провинилия се, само му помогнете да преодолее затрудненията.
Лъжата е лесно разпознаваема, но понякога изисква усилия от наша страна да стигнем до нея. Насреща ни може да стои изключително безскрупулна личност, която в никакъв случай не би искала да стигне до самопризнания.
Независимо за какво става въпрос, трябва да се знае, че и най- хитрите измамници, имат свое слабо място. А то не е чак толкова невъзможно да бъде открито, и е в нашите ръце. Как става това?
Един от авторите на „Да изтръгнете истината“ (Официално заглавие Get the Truth) – Филип Хоустън, определено ще ви даде спасителни съвети за такива ситуации. Той е бивш агент на ЦРУ и има 25 години опит зад гърба си при провеждане на разпити с полиграф. Самия той умее да накара и най-изпечените в „занаята“ да си споделят тайните, и то така, че все едно сами са го пожелали. Не могат да му се опрат нито терористи, нито шпиони.
Това, че техниките са влезли в употреба в борбата срещу тероризма, не значи, че не могат да бъдат прилагани в ежедневието, твърди експертът. Всъщност тактиката в тази „обработка“ е една и съща, както в криминалните разследвания, така и при разговорите с партньора или детето. И въобще не става дума за елементарна психология в отношенията, а за способ за убеждаване и манипулативно склоняване към истината.
Ако насърчаваме събеседника си да мисли краткосрочно, той сам ще се хване в капана и ще поиска час по-скоро да се отърве от лъжата. Водещите, които ни продават какви ли не безумни стоки по телевизията, не ви казват извадете си парите от портфейла, а ви насърчават като за начало да им се обадите по телефона. Защо ли?! По този начин те постигат ефекта на разсейването – те не ви позволяват да обмисляте последствията от действията, които предстои да сторите или вече сте извършили. Гениално!
Доброто ченге и други трикове
Следователите и те са като търговците. Важно е как ще подходят и ще намерят ли онази тънка струна, на която свири отсрещната страна. На директните въпроси, повечето лъжци не дават конкретен отговор или буквално се оплитат в нелепите си обяснения. Така още по-силно се свързват психологически с измислените си истории. И е абсурд да се разбулят нещата, а по-скоро се затвърждават.
Ето защо Хоустън казва, че трябва да се пристъпи към монолог. Той е въздействащ, а хората, които разпитвате нямат търпение да се освободят от товара, който носят, криейки истината. Поначало те се чувстват по-добре, когато са честни, както сочи и изследване на канадски учени. Докато не чуете това, което искате, трансформирайте комуникацията в едностранен процес, словоизлиянието да тече само от ваша страна.
В тази игра вие трябва да се представите за доброто ченге. Показвайки проява на загриженост, вие правите първата сериозна крачка към разкритието си. Човекът на другия стол се превръща във ваша жертва, защото усеща, че в намерението си да се измъкне, той се е провалил и получава напътствия как да се държи занапред.
Не задавайте въпроси към този момент, а вкарайте в диалога различни заявления. Ако се изпуснете с питания, той ще долови вашата несигурност, а и ще се надява да ви хвърля още прах в очите, че е невинен. Когато наблегнете на фактите и изложите твърдения, всичко се променя окончателно. Вие просто обявявате, че сте наясно с „кой, кога и как“, но искате да знаете единствено „защо“.
Човекът отсреща изричайки, каквото и да е по въпроса, означава автоматично признание за вина. От тук натам вече по- лесно можем да накараме нашия „събеседник” да ни разкрие мотивите си.
Преките обвинителни изречения е удачно да бъдат избягвани. Следващата стъпка, на която залагат агентите на ЦРУ, е да омаловажат деянието. Определения от сорта на “случва се на всеки“, „светът не се е свършил“, „всички грешат“ и т.н., вършат отлична работа.
Но, ако сте родител, по-скоро не залагайте на този подход. Децата не бива да остават с впечатлението, че могат все да бъдат подкрепяни в белите си. Но ако провинението е от решаващо значение, действате като топ следователите. При съмнения за изневяра в семейството или при значими безотговорни дела от страна на малчуганите, застанете и се поставете на тяхно място. „Важно е бъдещето“, „гафът е поправим“, „трябва ни цялата история да те защитя“ и прочие варианти.
Отнесете се с уважение и деликатност, забавете темпото на речта, ангажирайте вниманието си изцяло с човека, намалете тембъра на гласа си. По този начин той започва да става съпричастен с цялостния процес и копнее да „изплюе камъчето“.
За и Против силовия метод
ЦРУ надали са стигали до резултати само с подобни хватки, предполага се, че те са прилагали и много по-жестоки методи, особено спрямо заподозрени за връзки с Ал Кайда.Мъченията обаче са забранени, гласи Женевската конвенция и законодателството за правата на човека.
Те не само са антихуманни, но и не вършат никаква работа, категорични са психолозите. Не водят до необходимата информация или се получават фалшиви данни. Страхът, който се насажда, просто не е достатъчен да впечатли извършителите. Те се повлияват по-успешно, ако към тях се подхожда с разбиране, и за целта лошото ченге трябва да стои далеч от стаята. Тук говорим за форма на изкуство, която постига върхове чрез вашата харизма, а не чрез способностите ви да принуждавате околните да бъдат откровени. Дори физическата намеса не може да отпуши признаването на цялата истина, най-много да чуете част от нея.
Всички лъжат, но защо?
Както цинично отбелязва героят на Хю Лори в едноименния сериал д-р Хаус, всички лъжат. Изследователи са пресметнали, че го правят по около 200 пъти на ден. Но защо продължават, след като се смята, че на лъжата краката са къси и тя винаги излиза наяве? Има няколко типични профили, всеки намира своите причини да не залага на абсолютната реалност.
Социалното положение е една от тях. Бизнес „акулите“ мамят от алчност, те водят преговори, в които не са особено искрени и целят да спечелят още пари. В тези среди рядко се среща морал.
Липсата на време също е повод за лъжи. Колкото и невероятно да звучи, притиснати от времето, хората не са с нагласата да казват истината.
Децата, възпитавани от родители, които си служат с лъжата, са по-склонни да повтарят тяхното поведение.
Най-забавното основание – късен следобяд е. До 50 на сто от хората, мамят повече, тъй като са по-изморени и психологически са се поддали на изтощението.
Клишето: искат да бъдат харесвани от всички! Да, тези се представят за едни, а всъщност са други, особено, когато флиртуват.
И не забравяйте, имате силата да се сдобиете с истината, без да е нужно да опирате пистолет в главата на провинилия се, само му помогнете да преодолее затрудненията.
