Не е като по филмите: Наръчник за разпознаване на психопата

A+ A-
340 прегледа 0 Коментара
Тяхната подмолна и прикрита природа лесно може да заблуди околните, които дори не предполагат какво се крие зад маската им на любезност

В холивудските филми образът на психопатите е лесно разпознаваем, но в живота не винаги е толкова очевидно, че зад маската на любезния съсед или колега се крие особено опасен човек. Вероятно, ако не сте го допуснали достатъчно близо в живота си, няма да се окажете негова жертва, но никак не е излишно да повдигнем завесата, за да надникнем в изявите на подмолната им и прикрита природа.

До колко изобщо обществените възприятия за психопатите отговарят на действителността – нека се опитаме да разберем.

Те наистина ли са хладнокръвни, овладени и хитри?

За криминолозите психопатите са хора, които не могат да бъдат част от обществото, те сами са се изключили под някаква форма от него. Самата дума „психопат“ се тълкува като „болен ум“ или „страдаща душа“. Понякога това може да бъде подвеждащо и лесно да ви оплете в мрежите на манипулатори, които представят самите себе си за жертва.

Всъщност това са хора, които нямат изградена връзка със собствените си емоции и с емоциите на другите около тях, независимо дали са роднини, приятели или любими.

От това следва най-страшното последствие и проявление.

Те на практика не изпитват съпричастност, не изживяват нищо толкова дълбоко, нито вида на бедстващ човек може да ги подтикне емоционално да реагират и да почувстват съжаление. Те не познават границите на това кога и как нараняват другите хора.

Изследователите на човешката психика са на мнение, че причините се крият в детството.

Описаното „откъсване“ може би се дължи на наследяване на свръх чувствителна система на възприятия. Когато тя е налице, страданието и гневът не могат да бъдат понесени или приети, те се потискат до крайност. Когато децата не успяват да предвидят поведението на други хора, това е изключително травмиращо за тях и мозъкът им просто „затваря“ тази зона на чувствителност. По този начин ги предпазва от емоциите на другите, а механизмът на съпричастност е приспан.

Експертите определят психопатията като дефицит на емоционална съпричастност. Не очаквайте такъв човек да развява кървави брадви или да се оглежда като маниак, трябва да навлезете в личното му пространство, за да осъзнаете, че си имате работа именно с такъв. Сблъсквайки се с аморалните му постъпки, които нарушават вашите граници, незачитането на нормалните човешки отношения, със сигурност вече ще ви подскажат, че сте в плен на психопат.

Никак не е случайно, че те не могат да поддържат продължителни връзки и отношенията са интензивни, но нестабилни, последвани от раздели и евентуални събирания. Ако проучите моделите в отношенията им, бързо ще се ориентирате за профила на личността.

Когато са във връзка, поведението им е крайно манипулативно и егоистично, като техните нужди са винаги на първо място. Може не всички психопати да са жестоки престъпници, но в същото време да се намирате в безкраен филм, в който под заплаха са вашите самооценка, спокойствие, здраве, финансово благосъстояние.

Съществуват различни теории, които се опитват да обяснят причините те да са такива. Някои залагат на генетиката, а други я отдават на фактори в околната среда. Въздействието на социализацията в първите години след раждането се счита за значително като принос за формирането на психопатичното поведение. Характеристиките варират и спрямо културата.

Учени от Харвардския университет са достигнали до някои съществени белези, в резултат на ядрено-магнитен резонанс на мозъците на затворници. Списъкът с психопатичните белези съдържа 20 характеристики и типове поведение, с помощта на които може да се определи дали човек попада в спектъра на психопатите. Сред тях са отсъствие на съжаление или вина, неспособност за поемане на отговорност, слаба емоционална реакция, чести краткосрочни връзки, като някои може да са прикрити или слабо изразени, но въпреки това да са част от профила. При повечето те дори са недоловими за гледащите отстрани, или се изразяват само в конкретна ситуация.

Психопатията не е онази драматизация, която гледаме по филмите, където героите брутално избиват жертвите си една след друга. Тя е личностно разстройство, характеризиращо се с грубост, безразсъдство, импулсивно поведение, лъжене и липса на съпричастност. Тези хора не са напълно загубили връзка с реалността, те знаят къде се намират и какво правят. Те са доста добри в това да забележат какво поведение се награждава от системата, което често е причина да го имитират, прикривайки слабостите си пред околните, с цел да ги очароват и да спечелят благоволението им.

Типичният психопат не дава и пет пари за чувствата на другите, затова не изпитва никакъв стимул да ги предпазва от отрицателни емоции. При крайни фази може да се стигне до антисоциално и деструктивно поведение, но е рядкост, тъй като те знаят кога и къде да проявят чертите си.

Този аспект на психопатията крие риск за обществото, смятат специалистите.

В това се състои и най-опасната им характеристика – те се стремят никой да не разбере, че са такива. Привидно може да са искрени, усмихнати и харизматични, но под повърхността се крие нещо съвсем различно.

Обобщено основните признаци, за които трябва са се оглеждате, са следните:

1. Липса на съпричастност
Психопатите се интересуват единствено от собственото си добруване.

2. Манипулативност
Ще кажат всичко, само и само да ви накарат да направите това, което искат.

3. Самоувереност
Привидно ще ви подведат, че имат способности, за които понякога са доста самоуверени в себе си, но това е само поза.

4. Прехвърлят вина
Винаги прехвърлят вината на другите и никога не поемат отговорност за поведението си.

5. Егоисти
Да. Умеят да обичат, но само себе си!

6. Насилие
Когато са притиснати в ъгъла, те са склонни към заплахи и насилие.

7. Смяна на настроенията
Склонни са към рязка смяна на настроенията.

Психиатрите и психолозите не се изказват оптимистично, когато темата касае лечението на състоянието. Възможно е психопатията да бъде овладяна до известна степен с помощта на различни терапии, стига обаче да се установи в по-ранна възраст.

На по-късен етап менталното им здраве трудно се поддава на промяна. Те са „просто зли“ и е невъзможно да се завърнат към емоционалните си и съпричастни реакции, заровени заради травма или лошо отношение в детството, ако изобщо това е налице като причина.

И не, не се поддавайте на тази струна. Не изпадайте в немилост да ги оправдавате и да се опитвате да им помогнете. Това не само не е по силите ви, но и доброволно ще се откажете от собствения си живот, озовавайки се в емоционален влак на ужасите, който не е по-малко страшен от този в холивудските продукции.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари