Учестен пулс, пребледняване, изпотени длани, пулсиране на слепоочията? Познати ли са ви изброените усещания и често ли се сблъсквате с тях?

При нормални обстоятелства не би трябвало тялото ви да реагира така ежедневно. Вие бихте разпознали прилива на адреналин, ако се срещате очи в очи с него в изключително напрегната ситуация или при силен страх. Адреналинът е познат като хормон на стреса, който ни превръща в супермени за кратко време и ни помага да оцелеем, когато това се налага.

Във все по-натоварения начин на живот обаче доста хора са обладани от това състояние редовно, много повече, отколкото би трябвало.

Веществото се освобождава от надбъбречните жлези и навлиза в кръвта, което кара организма да функционира на пълни обороти. Когато това се случи, зениците се разширяват, което подобрява зрението, защото очите пропускат повече светлина. Оптимизира се и дишането, тъй като мускулите се отпускат, включително и бронхиолите на белите дробове. Възбудеността изостря всички сетива, засилва инстинкта ни за самосъхранение и дори притъпява чувството за болка. Чували сте, или дори сте виждали, как ранените не усещат болката от травмите си, както става и при боксов мач – спортистите се изправят на крака, въпреки счупеното си ребро например.

Опасността, страхът, гневът или тежкото физическо действие повишават синтеза на адреналин. В резултат на това се наблюдава потене, повишаване на кръвното налягане, спазми в гръдната област. Ако производството на адреналин е прекалено ниско, то са характерни ниско кръвно налягане, замаяност, отпадналост и гадене.

Под влиянието на адреналина мозъкът се фокусира и мислите се избистрят, което ни позволява да се справим с предизвикателството – бързо и адекватно. Неслучайно любителите на екстремните занимания буквално са пристрастени към хормона на стреса.

Първата ни среща с адреналина

Дори да не пазите голям обем от спомени от детската си възраст, несъмнено сте запазили завинаги един момент – първата ви среща с училището. Някои се сещат за емоциите около първия учебен ден, други никога няма да забравят изпитването в час, а трети – представянето си на важен тест.

Годините в училище наистина са един от първите ни сблъсъци с адреналина. На всеки от нас се е налагало да учи в последния миг, за да се подготви за класното на другия ден и т.н. подобни обстоятелства.

Същото може да се наблюдава и впоследствие на работното място. Дори е описано като стремеж към превъзходство, съгласно невротичните теории на Алфред Адлер. Човек е склонен умишлено да създава усложнения в дадена ситуация, за да може след това да докаже на себе си, че е способен да се справи.

Вариантите на предизвикване могат да са различни (някои дори забранени от закона), като шофиране в нетрезво състояние, високи скорости, включително любовните авантюри и сексът. Ако потребността е нараснала и може да се говори за привикване към тях, обикновено интересите се сменят, защото хората се чувстват отегчени, и те се ориентират към екстремните спортове. Целта към постоянни постижения придобива форма на зависимост, която психотерапията окачествява като невроза.



При подобно невротично поведение, когато гладът за покоряване на нови и нови върхове е трудно да бъде задоволен, става дума за комплекс за малоценност. Той може да тласне този тип личности към деструктивни методи и привързаности, било то към алкохол, хазарт или секс. Ето защо и как адреналинът може да бъде опасен, а подвластните на него при дадена житейска криза да си причинят наранявания, увреждания и дори летален изход.

С особен прилив на адреналин (наричан и епинефрин) се славят скоковете с бънджи или парашут, същевременно те се считат за сравнително безопасни.

Адреналинът въздейства така мощно върху тялото, че както носи ползи, така може да носи и вреда, особено ако стресовият период е продължителен. Първоначално хормонът стимулира сърдечната дейност, но след това започва да се долавя потискащото му влияние.

Директно върху здравето той може прекомерно да повиши кръвното налягане – до рискови стойности, да стесни кръвоносните съдове и да доведе до образуване на тромбоцити, да провокира изчерпване на надбъбречните жлези, да се стигне до язва, хронична депресия, умора.

За да освободите себе си от адреналина, когато не се намирате под заплаха за живота си, но сте завладени от силни емоции, трябва да предприемете някои мерки:

o Седнете на удобно кресло, по възможност легнете изцяло;
o Дишайте дълбоко през носа си, издишвайте през устата;
o Спрете мисловния процес върху темата, която ви тревожи – насочете го към нещо приятно за вас;
o Направете си билкова отвара и я изпийте бавно, на малки глътки.

Използвайте тази стратегия винаги, когато забележите, че тялото ви е под стрес, а не сте попаднали в реална опасност и не се изисква в този момент то да активира потенциала си за оцеляване.