Свикнали сме да разчитаме на изключителната сила на мускулите си, но те също имат своите потребности.

Умението да се движим приемаме за даденост, а то е такава привилегия, че ни прави уникални същества, също като животните. За разлика от растителния свят, нашите мускули ни помагат да сме активни и да извършваме дейности, свързани с бързи или бавни движения.

По време на развитието на плода в утробата се оформят три отделни групи от мускули – набраздена, гладка и сърдечна тъкан. Всеки мускул се състои от влакна или фибри. Набраздената група се ръководи от главния мозък и централната нервна система. Това е така наречената волева съвкупност от мускули, подчиняваща се на волята ни. Гладките мускули се намират по стените на вътрешните кухини – стомах, черва и без тях не могло да функционира дишането, кръвообращението. Сърцето също не бие по наше желание, а е на автоматичен режим, благодарение на мускулите, които го подпомагат.

Любопитен факт е, че мускулите са 80 на сто вода, макар да са масивни и плътни на пръв поглед. Те са мощни обаче поради наличието на около 20 на сто белтъци, по-важните от които са актин, миозин, миоглобин. Отговорни за съкращаването им също са и около 3-4 на сто мазнини. Така те променят дължината си, докато са в работен процес, а и се предоставя възможност на клетките да преминават от едно състояние в друго, да пращат импулси към централната нервна система.

„Оплакванията“ на мускулите

Мускулите ни създават редовен дискомфорт, когато сме имали физически усилия. Натоварим ли ги повече, те реагират с до болка познатата мускулна треска. Същевременно скачат и енергийните нужди на организма. Причината за мъчителното възстановяване след спортни занимания е млечната киселина, която се натрупва в мускулните клетки. Тя се пренася с кръвта до черния дроб, където се превръща в глюкоза. Според други твърдения, тя се дължи на микроразкъсвания на влакната на мускулите, което блокира транспортирането на калций и ензими и тялото отговаря с възпаление. Разбира се, бихте могли да чуете още, че болката идва от порасналия мускул след тренировка, който притиска нервите наоколо и мозъкът го регистрира. Учените не са единодушни и до днес, коя от версиите е най-правдоподобна.

Бременните жени, а и някои хора без някакви изявени заболявания, познават добре симптомите на мускулните спазми, които ги застигат внезапно. Те са болезнени, тъй като мускулът се стяга и напряга значително, което понякога може да трае и до 15 минути.

Крампите се разделят в четири групи. Скелетно-мускулните спазми обикновено се провокират от физическа натовареност, което води до умора на мускулите. По-възрастните хора се случва често да имат подобни оплаквания, тъй като при тях липсата на спорт се оказва сериозен фактор за схващанията. В следващата група попадат хората, които се заседяват или залежават по-дълго време, особено ако подценяват комфорта си и заемат неудобни пози. Затова и ги наричат „нощни спазми“, понеже изведнъж ни събуждат посред нощите със силата си. Дехидратацията е сред заподозрените за предизвикване на крампи. Заради нея в горещините може да се стигне и до топлинни удари. А ако съществува някакво нараняване, мускулите могат да заемат подобна защитна реакция, за да ограничат вредите в засегната област и да предотвратят движението.

Ниските нива на калий понякога са причина за мускулна слабост, което може да се компенсира с консумацията на повече банани или добавки. Възможно е обаче да липсват калций или магнезий, което ще окаже проблем на нервните окончания на мускулите. Ако храната е бедна на минерали, витамин Д е недостатъчен или не се усвоява, приемани са диуретици, то възбудимостта на мускулите се увеличава и се предизвикват спазми. Нужно е в менюто да присъстват редовно ядки, зърнени култури, листни зеленчуци, млечни продукти.

Тетаничните спазми пък обхващат не само един мускул, а една цяла група. Възможно е да сковат различни части от тялото едновременно, дори и да увредят нервните функции.


Контрактилните спазми не са обвързани с неврологичната дейност, а се отключват, ако мускулите се окажат без източник на енергия. Тогава те се съкращават и губят възможността си да се отпуснат. Такъв род крампи биха могли да са наследствени или причинени от външни фактори.

Дистоничните мускулни схващания обхващат мускули като тези на лицето, челюстта, клепачите и ларинкса. За контролирането им са важни нивата на витамините от група В, минерали като калций, магнезий и калии.

Мускулните възпаления са по-характерни при децата на възраст от 4 до 10-годишна възраст. Те се проявяват по-често при момиченцата, а и са сериозно заболяване, което се случва да доведе и до фатални последици.

Твърди се, че миозитът е възпаление на мускулите на кожата и скелета, което е генетично унаследено. Според други изследвания то е вирусно заболяване, свързано с автоимунни разстройства. Има няколко вида миозит – прогресиращ, хроничен и ограничен. Типично за болестта е натрупването на имуноглобулинни комплекси в клетките, водещи до разрушаване на миофибрилите. Организмът се опитва да възстанови мъртвите клетки със съединителна тъкан.

При прогресиращия миозит постепенно страдат мускулите на шията, раменете, гръдния кош, гърба и крайниците. Стига се до дихателни затруднения и липса на възможност за преглъщане, което предизвиква тежки усложнения и смърт. При хроничния миозит мускулната тъкан се разраства, като се оформят плътни възли, причиняващи силни болки.

Ограниченият миозит се развива в мускулите на предмишниците, бедрата и гръдния кош. Свързва се с овални костни уплътнения и е по-скоро придобит – при травмиране. Професионалният миозит също може да се разграничи като отделна група, тъй като се проявява при пианисти, шофьори, стенографи и работещи на компютър, шивачи заради повтарящото се и продължително физическо натоварване.

Притеснителни симптоми са, ако забележите децата ви да са отпаднали и да се уморяват бързо при игра. Те започват да си правят почивки, да не могат да изкачват стълби, да се оплакват, че ги болят мускулите. Впоследствие се появяват и признаци по кожата – обриви, видими кръвоносни съдове, рани. Важно е заболяването да бъде открито навреме, за да може да се приложат адекватни мерки.

При всички случаи мускулите са част от нашия двигател и ако те се „обаждат“, трябва да им обърнем внимание. Може да се окаже безобидно, а може и да подсказва задълбочаващо се заболяване, което съвсем не е за подценяване.