Пет хилядолетия назад: Култът към чесъна има своята история
7531 прегледа
0 Коментара
За известността му има толкова много причини, изглежда доста познати за хората и в дълбоката древност
Благоприятното действие на чесъна трудно може да бъде оспорено и ролята му буквално е издигната в култ днес. Привържениците на естествените методи за поддържане на имунната система могат да се закълнат в лечебните му, граничещи с вълшебство, свойства. И със сигурност са прави да се прекланят пред изключителните му предимства, заради което той присъства на трапезата на почти всяко семейство.
За чудното растение Allium sativum се е знаело още от незапомнени времена. Споменава се в древноегипетски папируси, датиращи от 3200 г. пр. н. е., а какво приложение е намирала употребата му разказват цели истории стените на пирамидите. Използвал се е при нарушения на циркулацията, след различни ухапвания от насекоми, или нетипични новообразувания. В Библейски писания се споменава като лек при паразитни заболявания.
Запазени скилидки чесън са открити и в гробницата на Тутанкамон. Каква е била ролята им, няма сведения, но при всички случаи се е разчитало на техния благотворен ефект.
Години по-късно Хипократ залага на растението при лечението на белодробни и коремни болести.
Лекарите в Римската империя го изписвали при проблеми с кръвта и още десетки състояния, документирани в книгата Historica Naturalis. За жителите на Древна Азия той е бил консервант, особено полезен при консумацията на сурова риба, както и за паразитни и коремни заболявания, а също и за повишаване на мъжката потентност.
Впоследствие е отглеждан като култура в университетските градини с цел да бъде от помощ срещу чума, холера, ставни болки, артрит и кожни заболявания.
Съвременният поглед
Е, оказва се, днес ние не сме толкова далеч от предците си и по същия начин пием от извора на животворния чесън. В наши дни го използваме предимно при настинка и го считаме за общоукрепващ имуностимулатор. Действието му се дължи на алицина – едно от основните вещества в чесъна. Изолирано е през 1944 г. от пресни скилидки. То е органично и съдържа сяра, на което именно се дължи и специфичният му мирис при разграждането.
Когато премине в кръвообращението, веществото достига белите дробове и се отделя с издишания въздух. Чрез потта се отделя през кожата, а има дори съобщения, че кърмачетата отказват млякото на майката, ако тя е консумирала скоро чесън. Алцинът може да има неприятен аромат, но пък точно на него се дължи антибактериалното действие на чесъна.
Правени са клинични проучвания с високи дневни дози на чесън, които показват добри резултати срещу настинка и общо стимулиране на организма. Извършват се подобни изследвания и в сферата на онкологията.
Чесънът има изключително богат състав, когато става дума за витамини и минерали. Той съдържа големи количества витамин С, също така B6, както и малки количества от групата В, Е и К. Съдържат се и високи дози калий, калций, фосфор, магнезий, а и много други важни за метаболитната обмяна елементи и някои незаменими аминокиселини.
Има ли лоша страна
Както е казал народът, много хубаво не е на хубаво… И обикновено е с пълно право, като предупреждението има своите основания и в този случай също не прави изключение. Чесънът може да е доста полезен, но има и своите лоши страни, ако могат да бъдат определени така. Те, разбира се, не се състоят само в отблъскващата му миризма и придобития лош дъх след консумирането му.
Не са малко хората, които имат алергични реакции след приема на лукоподобни растения. При същите се наблюдават такива и към джинджифил, банани, но връзката не е проследена от учените в големи детайли, за да се правят глобални заключения за пациентите с описаната склонност.
Има обаче риск, който касае всички любители на чесъна. Той може да изгори кожата ви, ако бъде приложен върху нея, а такива препоръки не липсват при акне например. Подложените на антикоагулантна терапия трябва да са внимателни при консумацията на чесън, тъй като при тях може да се увеличи опасността от кървене.
Някои хора споделят за стомашен дискомфорт, изпотяване и понижаване на кръвното налягане след употребата на чесън. Съобразете действието му с медикаментите, ако приемате такива, и никога не подценявайте силата му.
Качествата на чесъна не спират да предлагат изненади, а науката продължава и в бъдеще да се фокусира върху изследванията, свързани с него.
Благоприятното действие на чесъна трудно може да бъде оспорено и ролята му буквално е издигната в култ днес. Привържениците на естествените методи за поддържане на имунната система могат да се закълнат в лечебните му, граничещи с вълшебство, свойства. И със сигурност са прави да се прекланят пред изключителните му предимства, заради което той присъства на трапезата на почти всяко семейство.
За чудното растение Allium sativum се е знаело още от незапомнени времена. Споменава се в древноегипетски папируси, датиращи от 3200 г. пр. н. е., а какво приложение е намирала употребата му разказват цели истории стените на пирамидите. Използвал се е при нарушения на циркулацията, след различни ухапвания от насекоми, или нетипични новообразувания. В Библейски писания се споменава като лек при паразитни заболявания.
Запазени скилидки чесън са открити и в гробницата на Тутанкамон. Каква е била ролята им, няма сведения, но при всички случаи се е разчитало на техния благотворен ефект.
Години по-късно Хипократ залага на растението при лечението на белодробни и коремни болести.
Лекарите в Римската империя го изписвали при проблеми с кръвта и още десетки състояния, документирани в книгата Historica Naturalis. За жителите на Древна Азия той е бил консервант, особено полезен при консумацията на сурова риба, както и за паразитни и коремни заболявания, а също и за повишаване на мъжката потентност.
Впоследствие е отглеждан като култура в университетските градини с цел да бъде от помощ срещу чума, холера, ставни болки, артрит и кожни заболявания.
Съвременният поглед
Е, оказва се, днес ние не сме толкова далеч от предците си и по същия начин пием от извора на животворния чесън. В наши дни го използваме предимно при настинка и го считаме за общоукрепващ имуностимулатор. Действието му се дължи на алицина – едно от основните вещества в чесъна. Изолирано е през 1944 г. от пресни скилидки. То е органично и съдържа сяра, на което именно се дължи и специфичният му мирис при разграждането.
Когато премине в кръвообращението, веществото достига белите дробове и се отделя с издишания въздух. Чрез потта се отделя през кожата, а има дори съобщения, че кърмачетата отказват млякото на майката, ако тя е консумирала скоро чесън. Алцинът може да има неприятен аромат, но пък точно на него се дължи антибактериалното действие на чесъна.
Правени са клинични проучвания с високи дневни дози на чесън, които показват добри резултати срещу настинка и общо стимулиране на организма. Извършват се подобни изследвания и в сферата на онкологията.
Чесънът има изключително богат състав, когато става дума за витамини и минерали. Той съдържа големи количества витамин С, също така B6, както и малки количества от групата В, Е и К. Съдържат се и високи дози калий, калций, фосфор, магнезий, а и много други важни за метаболитната обмяна елементи и някои незаменими аминокиселини.
Има ли лоша страна
Както е казал народът, много хубаво не е на хубаво… И обикновено е с пълно право, като предупреждението има своите основания и в този случай също не прави изключение. Чесънът може да е доста полезен, но има и своите лоши страни, ако могат да бъдат определени така. Те, разбира се, не се състоят само в отблъскващата му миризма и придобития лош дъх след консумирането му.
Не са малко хората, които имат алергични реакции след приема на лукоподобни растения. При същите се наблюдават такива и към джинджифил, банани, но връзката не е проследена от учените в големи детайли, за да се правят глобални заключения за пациентите с описаната склонност.
Има обаче риск, който касае всички любители на чесъна. Той може да изгори кожата ви, ако бъде приложен върху нея, а такива препоръки не липсват при акне например. Подложените на антикоагулантна терапия трябва да са внимателни при консумацията на чесън, тъй като при тях може да се увеличи опасността от кървене.
Някои хора споделят за стомашен дискомфорт, изпотяване и понижаване на кръвното налягане след употребата на чесън. Съобразете действието му с медикаментите, ако приемате такива, и никога не подценявайте силата му.
Качествата на чесъна не спират да предлагат изненади, а науката продължава и в бъдеще да се фокусира върху изследванията, свързани с него.