Загадката на амнезията в детска възраст: Защо мозъкът изтрива спомените ни

A+ A-
398 прегледа 0 Коментара
Дори силните емоции и ярките случки избледняват до такава степен, че започваме да се колебаем дали изобщо сме били част от тях

Възможността на мозъка да се самоизключва изглежда е с цел да съхрани новопостъпилата информация и да я използва в бъдеще. Седмата година е ключов период, в който основният човешки орган претърпява своеобразен рестарт. Научните сведения гласят, че всичко случило се до тази възраст обикновено се изтрива от паметта и остава на архив единствено в подсъзнанието.

Възможно е да се запазят откъслечни спомени за някои по-силни емоции или ярки събития, но и те избледняват до такава степен, че започваме да се колебаем дали изобщо сме били част от тях.

Учените определят процеса като съществен етап, необходим за нормалното функциониране и развитие на мозъка в зряла възраст. Ако той не протича според описанието, предполагат се нарушения в паметта на един по-късен отрязък от време.


Детска амнезия – парадоксът на съзряването


Процесът на забравяне е важен, но и интригуващ от изследователска гледна точка. Загадката на детската амнезия или склероза, както ще срещнем още да я назовават, намира своето обяснение чрез хипокампа. Първи за детска амнезия говори бащата на психотерапията Зигмунд Фройд.

Хипокамп или амонов рог е област в мозъка, която представлява корова гънка, изолирана с бяло мозъчно вещество. Той има ролята да обединява в едно цяло информацията, която достига до него от различни места в мозъка, участва в изграждането на лимбичната система. Главната му задача е да формира спомените и да стимулира мотивацията ни.

Теориите сочат, че при малките деца хипокампът е незрял и липсата на работещи невромрежи с кората на главния мозък не позволява трайното задържане на преживените спомени. От 3-5 годишна възраст се маркира началото на трупането и фиксирането им в паметта, поради което често успяваме именно за тези моменти да си спомним, макар и бегло. При повечето хора обаче по-срещан е вариантът само за „бяло петно“ от периода до 7-та година от живота.

Учените от почти век търсят категоричен отговор на въпросите как се оформя тази граница и на какво всъщност се дължи забравянето. Явлението свидетелства за поразителното свойство на паметта ни да си освобождава място за нови спомени, но самият процес все така провокира изследователите в търсене на валидно обяснение.


Теориите, които звучат (не)правдоподобно


Ако се върнем в края на миналия век, детската амнезия е асоциирана с речевото развитие. Малките деца не умеят да общуват чрез езика, а неспособността им да разкажат впечатленията си, може би е пречка те да не успяват да запазят спомени от тях. Предположението гласи, че е нужно да се усвои на високо ниво езикът, за да се задейства и процесът по запаметяване.

На практика това не е доказано, тъй като има деца, които тепърва проговарят и вече разказват за събития, разразили се преди този етап от развитието им. Вероятността не е изключена, с оглед на това, че съзряването на езиковата функция може да оказва своето влияние върху подредбата на самите спомени.

Любопитно е как децата знаят отлично кои са техните родители, имената им и как да реагират с думи в дадени ситуации. Тук се касае за така наречената семантична памет. В невръстна възраст при тях липсва точно епизодичната памет, която се отнася до детайлите в определено събитие. Когато бебетата опознават и откриват света около себе си, те трупат опит в сферата на семантичното знание и епизодичната памет е ненужно сложна за тяхното развитие, тя би могла само да обърка този процес, твърдят психолози от Университета „Темпъл“ във Филаделфия.

Бебетата са като гъби, които попиват всяка информация, с която се сблъскват. Мозъците им образуват по 700 нови невронни връзки всяка секунда. Това обяснява и внушителното им умение да изучават бързо и с невероятна лекота езици.

Забравянето е естествен процес, който се случва през целия ни живот, но при бебетата той е доста засилен поради бурното активиране на мозъчните импулси и неврогенезата (генерирането на нови неврони).

Човешкият мозък е изумителен

Някои експерименти доказват, че мозъкът се отличава с уникален талант да отсява и да се лишава от ненужни данни. Ако не използваме дадена информация, ние можем да я изтрием половината от нея от паметта си в рамките на не повече от час. След месец процентът на запазеното и научено знание е едва 2-3.

Но при възрастните начинът, по който забравяме, е напълно предсказуем, докато с бебетата нещата не стоят точно така. Учените са открили, че пропастите в паметта на всеки от първите седем години са много по-големи, отколкото би следвало, ако мозъкът работеше както в зряла възраст. Установени са и изключения – някои си спомнят случки от 2-годишна възраст, а друг нямат никакъв спомен до първите 7-8 години от живота си.

И все пак, събитията от детството дават отражение на поведението ни дълго, след като са сме били участници в тях. Изглежда те се съхраняват някъде, на място, до което нямаме достъп по съзнателен път.

Експерти дори смятат, че някои спомени от детството могат да са фалшиви, затова трябва да бъдем предпазливи винаги, когато залагаме на тях. Въображаемите спомени на нещо, което сме визуализирали, че се случва, понякога могат да са доста ярки и детайлни.

Ето защо общуването на родителите с децата е от съществена важност, когато искаме те да запомнят нещо от ранните си години. Много зависи на какви епизоди от живота се придава значение и се изтъква като положителен опит. Протичащият в паметта процес на реконструкция оживява впечатленията и те се превръщат в спомени. Ако сте разказвали на малкото си дете за съвместната си лятна ваканция и прекрасните моменти, то ще си ги представи толкова живо, че не след дълго фантазията му неусетно ще се трансформира в „реален“ спомен.

Паметта е чудно свойство на човешкия мозък. В някои случаи може и да ни подвежда, но макар да не подозираме, спомените от детството се крият някъде там в нашето съзнание и оживяват в неочаквани моменти.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари