Анатомия на българския ИКТ предприемач
8062 прегледа
1 Коментар
Да се осмелиш да правиш бизнес у нас, поначало е похвално и винаги кара околните да се обръщат със завистливи коментари към предприемачите. Не на всеки му стиска, а и средата определено не е благосклонна.
Младите служители и амбициозните студенти имат хъс, но бързо биват туширани и им се внушава, че трудно биха се справили на родна почва. Добрите примери в това отношение наистина се броят на пръсти, за жалост, но талантливите умеят да се реализират във всяка индустрия и трудностите не ги спират. Ето защо трябва все пак да обърнем внимание на всички, които драпат и успяват в сферата, накрая ще се окаже, че те са доста повече, отколкото си мислим.
"На страха очите са големи", казва една народна поговорка и в тази ситуация, това се оказва най- сериозната пречка пред собствениците на фирми. Дори тези, които вече са се наложили на пазара, се опасяват, че могат да им навредят. Те не споделят личната си история по пътя към върха, защото не искат да бъдат подложени на тормоз, включително рекет (под каквато и да е форма), искат държавата и жълтите медии да стоят далеч от тях.
Българските бизнесмени рядко говорят за работата си и нейните плодове, освен ако не целят да главозамаят някой чужденец. Те странят от местните интереси и борби, за да не ги въвлекат в неприятности и да им пострада реномето.
Другите страхове са свързани с различието, което години наред ни казваха, че е нещо лошо. Социализмът ни втълпи, че ако сме над останалите, може би ще носим негативни последствия от това. И нашите предприемачи навеждат глави, за да не ги вземат за свръхголемци и да бъдат обект на нападки.
В крайна сметка публичността носи само отрицателни изживявания, смятат в бизнеса. За тях дори това не е реклама, тъй като дейностите им рядко се развиват на локално ниво.
Всички тези притеснения може да са основателни и в никакъв случай не могат да бъдат определени като грешни. Те просто показват фактите и как преходът се отразява на текущия период. Но трябва да се има предвид, че икономиката става все по- отворена към света и ще настъпи време, когато изброените страхове по- скоро ще спъват процесите, отколкото да осигуряват някаква защита.
ИКТ (Информационни и комуникационни технологии) сектора вече започна своята динамична промяна у нас. Малки стартиращи компании превърнаха София в третия град в Европа, след Лондон и Дъблин, където се пръкват нови играчи.
Пред българския бизнес стои предизвикателството да стане по- смел и активен, особено спрямо идващото поколение, което има необходимост от вдъхновение. Няма какво да съжаляваме за липсите, вместо това е редно да се гордеем с успехите си и постигнатото. Освен това, България е единствената в Европа, която влезе в топ 10 на дестинациите за аутсорсинг.
Ползите от това да смениш тактиката и да пребиваваш в публичното пространство са редица. А един от най- значимите плюсове е, че така си спестяваш време. Нито се налага да обясняваш какъв си и с какво се занимаваш, нито тепърва да запознаваш хората с личността си или пък да се налага да се изтъкваш, колко си добър.
Околните са на „ти“ с теб и ти просто можеш да им кажеш „Здравейте“. В изграждането на едни бизнес отношения, скъсяването на дистанцията винаги е крачка пред другите. Несъмнено този фактор допринася и до широко отворени врати навсякъде за вас.
Партньорствата с трети лица се създават с лекота, благодарение на профила ви, известен в обществото. Той е като препоръка, която не е нужно някой да пише за вас, тя е автоматично адресирана към всеки, с когото се срещаме. Доста фирми у нас разчитат на франчайз практики, точно защото съумяха да достигнат ниво, на което името говори достатъчно позитивно за тях – гласът на успешния бранд.
Ако се окаже, че не продаваме услугите си или стоките тук, то при всички случаи се налага поне да наемаме работници от страната. Потенциалните кандидати винаги ще предпочетат компания, която се слави не само с отлично заплащане, но и с останалите добри качества, оформящи „лицето“ й.
И не на последно място, важно е да се отбележи, че лидерът има основополагащ принос за имиджа на фирмата. А примерът ни е заразяващ, успехите ни стават причина за успехи на трети в бранша, което подобрява цялостно средата и се превръща в самозахранващ се цикъл. Образът на България зад граница само печели от този факт, а и продажбите отбелязват ръст.
Вече не е актуално да се тревожим, че съседката ни е гледала по телевизията. Тези разбирания трябва да останат в миналото. Има достатъчен набор от инструменти, с които да се справим в неловко положение, ако се стигне до злонамереност от страна на медиите. Бизнесът по света също не е застрахован, но на доста места вече има практически опит в преодоляването на рисковете. Излезете ли на светло, аудиторията неизменно ще съди за вас по професионалните резултати, а не по слуховете и подлите удари в гръб.
Младите служители и амбициозните студенти имат хъс, но бързо биват туширани и им се внушава, че трудно биха се справили на родна почва. Добрите примери в това отношение наистина се броят на пръсти, за жалост, но талантливите умеят да се реализират във всяка индустрия и трудностите не ги спират. Ето защо трябва все пак да обърнем внимание на всички, които драпат и успяват в сферата, накрая ще се окаже, че те са доста повече, отколкото си мислим.
Страховете - големите препятствия
"На страха очите са големи", казва една народна поговорка и в тази ситуация, това се оказва най- сериозната пречка пред собствениците на фирми. Дори тези, които вече са се наложили на пазара, се опасяват, че могат да им навредят. Те не споделят личната си история по пътя към върха, защото не искат да бъдат подложени на тормоз, включително рекет (под каквато и да е форма), искат държавата и жълтите медии да стоят далеч от тях.
Българските бизнесмени рядко говорят за работата си и нейните плодове, освен ако не целят да главозамаят някой чужденец. Те странят от местните интереси и борби, за да не ги въвлекат в неприятности и да им пострада реномето.
Другите страхове са свързани с различието, което години наред ни казваха, че е нещо лошо. Социализмът ни втълпи, че ако сме над останалите, може би ще носим негативни последствия от това. И нашите предприемачи навеждат глави, за да не ги вземат за свръхголемци и да бъдат обект на нападки.
В крайна сметка публичността носи само отрицателни изживявания, смятат в бизнеса. За тях дори това не е реклама, тъй като дейностите им рядко се развиват на локално ниво.
Всички тези притеснения може да са основателни и в никакъв случай не могат да бъдат определени като грешни. Те просто показват фактите и как преходът се отразява на текущия период. Но трябва да се има предвид, че икономиката става все по- отворена към света и ще настъпи време, когато изброените страхове по- скоро ще спъват процесите, отколкото да осигуряват някаква защита.
ИКТ (Информационни и комуникационни технологии) сектора вече започна своята динамична промяна у нас. Малки стартиращи компании превърнаха София в третия град в Европа, след Лондон и Дъблин, където се пръкват нови играчи.
Пред българския бизнес стои предизвикателството да стане по- смел и активен, особено спрямо идващото поколение, което има необходимост от вдъхновение. Няма какво да съжаляваме за липсите, вместо това е редно да се гордеем с успехите си и постигнатото. Освен това, България е единствената в Европа, която влезе в топ 10 на дестинациите за аутсорсинг.
Предимствата да бъдеш на показ
Ползите от това да смениш тактиката и да пребиваваш в публичното пространство са редица. А един от най- значимите плюсове е, че така си спестяваш време. Нито се налага да обясняваш какъв си и с какво се занимаваш, нито тепърва да запознаваш хората с личността си или пък да се налага да се изтъкваш, колко си добър.
Околните са на „ти“ с теб и ти просто можеш да им кажеш „Здравейте“. В изграждането на едни бизнес отношения, скъсяването на дистанцията винаги е крачка пред другите. Несъмнено този фактор допринася и до широко отворени врати навсякъде за вас.
Партньорствата с трети лица се създават с лекота, благодарение на профила ви, известен в обществото. Той е като препоръка, която не е нужно някой да пише за вас, тя е автоматично адресирана към всеки, с когото се срещаме. Доста фирми у нас разчитат на франчайз практики, точно защото съумяха да достигнат ниво, на което името говори достатъчно позитивно за тях – гласът на успешния бранд.
Ако се окаже, че не продаваме услугите си или стоките тук, то при всички случаи се налага поне да наемаме работници от страната. Потенциалните кандидати винаги ще предпочетат компания, която се слави не само с отлично заплащане, но и с останалите добри качества, оформящи „лицето“ й.
И не на последно място, важно е да се отбележи, че лидерът има основополагащ принос за имиджа на фирмата. А примерът ни е заразяващ, успехите ни стават причина за успехи на трети в бранша, което подобрява цялостно средата и се превръща в самозахранващ се цикъл. Образът на България зад граница само печели от този факт, а и продажбите отбелязват ръст.
Вече не е актуално да се тревожим, че съседката ни е гледала по телевизията. Тези разбирания трябва да останат в миналото. Има достатъчен набор от инструменти, с които да се справим в неловко положение, ако се стигне до злонамереност от страна на медиите. Бизнесът по света също не е застрахован, но на доста места вече има практически опит в преодоляването на рисковете. Излезете ли на светло, аудиторията неизменно ще съди за вас по професионалните резултати, а не по слуховете и подлите удари в гръб.