Някои шефове имат склонност към избягване на конфликти, не осъществяват достатъчно контрол, поради което ефектът от управлението им не е очакваният. Понякога особеностите в поведението на ключовите ръководители се отразяват зле на резултатите. Те не са непременно некомпетентни, напротив, обикновено познават бизнеса, с тях се работи добре и са харесвани.

Според експерти в сферата на човешките ресурси, проблемът е, че до около една четвърт от мениджърите реално не управляват. При някои общуването е на ниво, те съумяват да поддържат ентусиазма сред служителите си, но хората им трудно постигат високи резултати. Често се случва при големи поръчки те да не спазват крайните срокове, а при срещи с висшето ръководство, мениджърите са склонни да обясняват, че на практика такъв е самият потенциал.

И дори, когато бъдат посочени конкретни персони, които не се справят добре, шефът им умело ги защитава и изтъква техните предимства. В това, разбира се, няма нищо толкова за порицание, стига зад подбудите да се подкрепи екипа да не се криеха някои вредни за бизнеса черти на характера.

Какви могат да са причините за този феномен?

Твърде силното желание да бъдат харесвани може да отслаби ефективността на управлението им. Това се явява пречка в предприемането на действия, които са непопулярни, но за сметка на това абсолютно необходими.

Избягването на съществуващите проблеми и конфликти не ги разрешава, а точно обратното, те се задълбочават с времето. На практика те наистина не са особено приятно преживяване, можем да избягаме от тях и да си спестим вълненията, само ако целим обаче да откажем да поемем отговорност от позицията, на която се намираме.

Несъмнено натискът върху служителите и склонността да ги държите в рамка няма да ви спечели симпатии. Ръководителят трябва да притежава самообладание по такива теми и да намира начин да сложи картите на масата. Колкото и да са важни добрите взаимоотношения със служителите, високите резултати си остават приоритетни.

Въпрос на воля и практика е човек да управлява ефективно и да постига резултати, това не се дължи само на вродени качества или способности.

Възможна стратегия за преодоляване на пробойните в сферата на мениджърските решения:

Достатъчно смелост

Вътрешната стабилност и убедителност при конфликт са сред първите стъпки по пътя към ефективното управление. За това се изисква достатъчно смелост. Туширането и пренебрегването на конфликтите е грешна постановка и изисква усърдие в посока към разпознаването и разбирането им, тъй като умението да се справяте с тях е важна част от мениджърската работа.

Ясни и обмислени цели

Ако не достигате необходимите резултати, което е реална опасност в ситуация на слаб мениджмънт, трябва да проверите дали целите са ясно поставени и добре обмислени. Тези въпроси не са за подценяване и точно тук често се откриват слабите звена. За мениджърите те не заслужават от ценното им време и рядко формулират правилно посланията и задачите спрямо служителите си.

Комуникацията е съществена, а обсъждането наложително със съответната обратна връзка от страна на служителите. Подготвените колеги, които вече умуват как да откликнат на поставените цели, могат да се превърнат в най-добрите приятели на мениджъра.

Най-доброто, което може да направите

Задаването на този въпрос към екипа не само, че не е лишено от смисъл, но и е много ефективно. Когато го поставите, вие насочвате фокуса върху отговорността и приноса, които носи и има всеки от работещите в компанията.

Същият въпрос може да зададете и на себе си – дали пък управлението ви е достатъчно ефективно. Самооценката винаги е страхотно умение за хората на ръководни позиции.

Правите ли всичко, за да планирате подходящи цели, да контролирате изпълнението и да се радвате на желаните резултати?

Ако успеете да избегнете капана на изброените пропуски, ще спечелят всички: вие, кариерата ви, компанията ви и подчинените ви.