“Впишете гейминга в CV-то си”, съветва норвежката агенция по заетостта
1857 прегледа
0 Коментара
Наскоро норвежката Агенция по заетостта препоръча на търсещите работа младежи да пишат в своите CV-та опитът, който са натрупали от електронни игри. Препоръката дойде от ръководителя на отдела по младежта на агенцията Ингвилд Хагланд и е добре дошъл най-вече за младежите в началото на своя кариерен път. Именно те представляват основната част от глобалния пазар за електронни игри, а в същото време често имат “дупки” в резюметата си.
Хагланд отличава някои от основните умения, които се придобиват от гейминга като например развитието на лидерски и отборни качества, на стратегически и тактически способности, както и бързото решаване на внезапно изникнали проблеми.
Тези така наречени “меки умения” в днешно време са високо ценени и търсени от работодателите. “Меките умения” са свързани с характера и личността. От другата страна на монетата са “твърдите умения”, които пък оформят традиционното разбиране за професионализъм като познание по чужди езици, техническа грамотност и т. н. Твърдите умения остават изключително важни в професионалното развитие и все така търсени от работодателите, но вече не са достатъчни за да бъде един кандидат за работа конкурентноспособен.
Това е валидно най-вече за модерните и набиращи популярност дигитални професии, които залагат повече на умствена отколкото на физическа дейност. Тук говорим за поприща като програмиране, маркетинг и реклама, писане, работа с данни, изчисления, датабази и т. н. Тъй като физическите работи, които изискват човешка намеса са все по-често замествани от машини, роботи и изкуствен интелект, търсенето на работния пазар се увеличава в сфери, в които е водеща човешката намеса като умствен инструмент.
Поради това сред предпочитаните от работодателите меки умения са критичното, аналитично и креативно мислене, както и социалните умения. Последното важи дори и при дистанционната работа. Тези социални умения са също толкова важни при дистанционните екипи, колкото и при тези, които работят в една среда. Когато се работи в дистанционен екип е предизвикателство да се поддържа духът на екипната работа въпреки наличието на модерни технологии, които улесняват комуникацията. Атмосферата на виртуалните контакти просто не може да замени личните такива. Затова служителите които са част от дистанционни екипи трябва да умеят да поддържат сплотен “отбор”.
Точно тези меки умения могат да бъдат развити от електронните игри. Това контрастира с популярното мнение от края на миналия век когато започна бумът в гейминга. Тогава витаеше мнението, че играенето на електронни игри в най-добрия случай е загуба на време, а в най-лошия-вредно занимание. Модерни изследвания извадиха наяве редица ползи от електронните игри, разбира се с уточнението, че трябва да се практикуват с мярка. И при гейминга е валидна поговорката, че многото хубаво не е на хубаво.
Но да се върнем на ползите от игрите и кое е това което норвежката Агенция по заетостта е видяла в тях, че да обърне внимание на ролята им в развитието на личностните умения.
За влиянието на игрите върху човешкото развитие съществуват изследвания от доста години назад. Основният интерес тогава е бил съсредоточен най-вече върху шаха. С новите технологии обаче различни гейминг жанрове станаха все по-достъпни за масовата публика. Това включва и други популярни мисловни игри като покерът и китайските Го и Маджонг.
Покерът представлява голям интерес за учените, които изследват човешката психика и развитие. Докато правилата на играта са прости, това е многопластово занимание, което изисква и развива у играчите редица когнитивни и поведенчески умения, които се припокриват с “меките” такива, за които споменахме по-горе. Аналогична е ситуацията и с китайската игра Го, която също е използвана за анализ на действията на играчите. Играещите Го са изправени пред ситуации изискващи концентрация, критично и аналитично мислене и надиграване на съперника.
Разбира се, жанровете които обикновено си представяме когато споменем за електронни игри също са изследвани във връзка с техния ефект върху личностните умения на играещите. Тези игри условно се делят на такива при които играчите изпълняват мисии, ръководят отбори или се изправят един срещу друг в директни сблъсъци. Всеки жанр може да развие умения, които да са привлекателни за работодателите. Независимо за кой тип игра става дума, проучванията обръщат внимание както на техните ползи, така и на фактът, че те се извличат при разумно ползване.
Хагланд отличава някои от основните умения, които се придобиват от гейминга като например развитието на лидерски и отборни качества, на стратегически и тактически способности, както и бързото решаване на внезапно изникнали проблеми.
Тези така наречени “меки умения” в днешно време са високо ценени и търсени от работодателите. “Меките умения” са свързани с характера и личността. От другата страна на монетата са “твърдите умения”, които пък оформят традиционното разбиране за професионализъм като познание по чужди езици, техническа грамотност и т. н. Твърдите умения остават изключително важни в професионалното развитие и все така търсени от работодателите, но вече не са достатъчни за да бъде един кандидат за работа конкурентноспособен.
Това е валидно най-вече за модерните и набиращи популярност дигитални професии, които залагат повече на умствена отколкото на физическа дейност. Тук говорим за поприща като програмиране, маркетинг и реклама, писане, работа с данни, изчисления, датабази и т. н. Тъй като физическите работи, които изискват човешка намеса са все по-често замествани от машини, роботи и изкуствен интелект, търсенето на работния пазар се увеличава в сфери, в които е водеща човешката намеса като умствен инструмент.
Поради това сред предпочитаните от работодателите меки умения са критичното, аналитично и креативно мислене, както и социалните умения. Последното важи дори и при дистанционната работа. Тези социални умения са също толкова важни при дистанционните екипи, колкото и при тези, които работят в една среда. Когато се работи в дистанционен екип е предизвикателство да се поддържа духът на екипната работа въпреки наличието на модерни технологии, които улесняват комуникацията. Атмосферата на виртуалните контакти просто не може да замени личните такива. Затова служителите които са част от дистанционни екипи трябва да умеят да поддържат сплотен “отбор”.
Точно тези меки умения могат да бъдат развити от електронните игри. Това контрастира с популярното мнение от края на миналия век когато започна бумът в гейминга. Тогава витаеше мнението, че играенето на електронни игри в най-добрия случай е загуба на време, а в най-лошия-вредно занимание. Модерни изследвания извадиха наяве редица ползи от електронните игри, разбира се с уточнението, че трябва да се практикуват с мярка. И при гейминга е валидна поговорката, че многото хубаво не е на хубаво.
Но да се върнем на ползите от игрите и кое е това което норвежката Агенция по заетостта е видяла в тях, че да обърне внимание на ролята им в развитието на личностните умения.
За влиянието на игрите върху човешкото развитие съществуват изследвания от доста години назад. Основният интерес тогава е бил съсредоточен най-вече върху шаха. С новите технологии обаче различни гейминг жанрове станаха все по-достъпни за масовата публика. Това включва и други популярни мисловни игри като покерът и китайските Го и Маджонг.
Покерът представлява голям интерес за учените, които изследват човешката психика и развитие. Докато правилата на играта са прости, това е многопластово занимание, което изисква и развива у играчите редица когнитивни и поведенчески умения, които се припокриват с “меките” такива, за които споменахме по-горе. Аналогична е ситуацията и с китайската игра Го, която също е използвана за анализ на действията на играчите. Играещите Го са изправени пред ситуации изискващи концентрация, критично и аналитично мислене и надиграване на съперника.
Разбира се, жанровете които обикновено си представяме когато споменем за електронни игри също са изследвани във връзка с техния ефект върху личностните умения на играещите. Тези игри условно се делят на такива при които играчите изпълняват мисии, ръководят отбори или се изправят един срещу друг в директни сблъсъци. Всеки жанр може да развие умения, които да са привлекателни за работодателите. Независимо за кой тип игра става дума, проучванията обръщат внимание както на техните ползи, така и на фактът, че те се извличат при разумно ползване.