Не е трудно да дефинираме зависимостта, когато е към никотин, кофеин или алкохол, но дали и други любими занимания не са причина да изпадаме в крайности

В условията на пандемия мнозина от нас се налага да работят от дома, но не сме напълно лишени от излизания. Дали ще отскочим до магазина или до офиса, а през уикенда и на разходка, почти винаги се сблъскваме с една и съща гледка: хората са вперили поглед в смартфона си. Родителите на деца пък водят непрекъсната борба с децата си, за да ги откъснат от таблетите и компютърните устройства.

Технологичният напредък ни предлага редица предизвикателства и изкушения в това отношение, а заради удобствата и приятните емоции в свободното време, ние бързо се увличаме и сме склонни да изпадаме в крайности. Особено сега, когато се намираме до голяма степен в изолация и не успяваме да поддържаме качествени връзки с близките и приятелите си, ние се отдаваме на самостоятелни активности вкъщи и си създаваме нови навици, хобита и предпочитания.

Не е трудно да дефинираме зависимостта, когато става дума за тютюнопушене, консумация на кофеинови напитки или алкохол, но изглежда не само те са причина за възникването на подобен проблем.

За пристрастеността на професионален език

От клинична гледна точка пристрастеността е онова състояние или поведение, което ни кара да излизаме извън релси, независимо дали се касае за взаимоотношения, семейство или работоспособност. Невъзможността да спрем е знак за внимание и предупреждението не се отнася само до прекомерната употреба на някои вещества, както се е смятало преди години.

Зависимостта се дължи не само на биологични, но и на психологически фактори. Човек може да се пристрасти към всичко, не само към определени субстанции, твърдят от катедрата за изследване на действието на тютюнопушенето към Лондонския университетски колеж. Когато желанието се превърне в необходимост и тя започва да ни излага на риск, вече може да се говори за постоянна мотивация за конкретен разрушителен модел на поведение.

Как бихме могли обаче да разграничим проблемното състояние от онова, което правим ежедневно и харесваме много? Отговорът се крие в липсата на контрол, сочат професионалните наблюдения на психиатри от Имперския колеж в Лондон.

Може би и вие имате познати, които прекарват часове наред в гледане на телевизия и сериали. Тяхното действие е съзнателен избор, не само няма нищо нередно в това, но и не се отразява негативно на личния им живот или на работата. То би се превърнало в проблем, ако някой е взел решение да прекрати заниманията си в полунощ, за да си легне, но не успява да го стори и продължава да гледа до сутринта и дори пропуска да се яви навреме на работа или на училище, да изпълни задълженията си и т.н.

В такива случаи удоволствието от преживяването почти изчезва, а пациентите вместо да се забавляват започват да изпитват тревожност и безпокойство.

Възможно е склонността към зависимости да се предава на поколенията и да има своето обяснение в гените. Все пак те не могат да бъдат държани под отговорност като главни виновници, а само създават предпоставките везните да се наклонят в една или друга посока. За това дали човек ще развие зависимост или не, тежката дума имат също семейството, приятелите, възпитанието, материалната стабилност, както и социалните и културни фактори на средата.

Само допаминът ли свързваме с пристрастеността?

Невротрансмитерът допамин ни създава чувството за удоволствие, когато изядем парче шоколадов десерт, спечелим в игра или се радваме на други предпочитани занимания. Именно той се свързва с пристрастеността обикновено, но учените все още не успяват да намерят обяснение защо и как тези приятни усещания могат да създават зависимост. Има доказателства, че допаминът си взаимодейства с глутамата – друг невротрансмитер в мозъка, при което силното желание вероятно се превръща в постоянна нужда.

С времето се развива свръхчувствителност към допамина и удоволствието намалява или почти изчезва.

Уязвимостта към зависимостите и как да се борим с нея

Има някои лични характеристики, които могат да бъдат причина за податливост към определени зависимости. Сред тях са чувството на тревожност, прекалената импулсивност, склонността към депресивни настроения. Ако по рождение сме на вълна пристрастяване и това е част от природата ни, се предполага, че когато спрем с дадена зависимост, може би предстои да се отдадем на друга.

Според научните възгледи нещата не изглеждат точно по този начин. Човек може да е носител на рискови черти, които да го тласнат към пристрастяване, но спирането на едно поведение не гарантира имунитет срещу друго, но и не носи допълнителен риск от развиването на друга зависимост. Когато например откажем цигарите, това се отразява и на консумацията ни на алкохол – в началото се отбелязва спад, а после приемът се връзка в обичайните граници.

Налице са и изключения, но категорични доказателства за вродена склонност към зависимости не съществуват към момента.

Самоконтролът – той е над всичко!

Той може да се окаже по-лесна задача, отколкото си мислите, когато искате да се справите с дадено натрапчиво поведение.

Ключът е в поставянето на ясни граници, а не придържане към гъвкави правила. Строгостта към себе си е изключително важна, за да не преминавате поставените рамки и да се измъчвате впоследствие от поредния си провал.