Ние сме това, което ядем – основен принцип на нутригеномиката
2433 прегледа
0 Коментара
Можем ли да предотвратим появата на болестите, придържайки се към индивидуален хранителен режим, така че да излъжем гените си
Гените – тези малки градивни частици на тялото ни, в които се съдържа цялата информация за живота ни, подлежат на промяна под въздействието на околната среда и установените ни навици, включително и на хранене. Или както Хипократ е казал: „Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството бъде ваша храна“.
Най-простата и древна медицинска практика се състои именно в правилната диета. Напредъкът на световната наука обаче все още не е успял да се пребори с болестите, които засягат милиони души по света. Ясно е, че стресът и нездравословният начин на живот са основната причина за тях, но медицината и фармацевтиката все още са фокусирани единствено върху етапа, в който диагнозата е вече факт или болестта е в напреднала фаза. Това налага нов поглед върху ситуацията от страна на учените. Дали е възможно да се „лекуваме“ превантивно, още преди да са се появили заболяванията?
В бъдеще при среща с личния лекар, нещата биха могли да изглеждат по следния начин: вместо сложни изследвания и назначаване на скъпоструващи лекарства, проба от кръв за анализ в лаборатория за потребителска геномика.
Следва резултат, включващ резюме с потенциалните проблеми, с които има вероятност да се сблъскате през следващите години, както и препоръчителен хранителен режим, който трябва да спазвате. Всичко това чрез проучване на ДНК профила и индивидуална преценка за личния ви статус. Кодираните в генотипа данни могат да бъдат изменени в зависимост от тяхната природа и посока.
Нутригеномиката е все още младо течение в медицината, но точно тя се опитва да открие механизмите, по които активните макромолекули – белтъците, се влияят от начина на живот и от храната, която приемаме. Разглеждат се реакциите на клетките спрямо постъпващите хранителните елементи, където се крият и най-ценните отговори, за да можем да регулираме активността на организма си единствено с това, което ядем. Стратегията може да отвори необятни възможности за всеки от нас.
Би било напълно излишно да живеете в страх от инфаркт, ако се окаже, че вашият генотип не променя нивата на холестерола при консумиране на мазна храна. Ще си спестите излишни средства за добавки, защото ще знаете от какви вещества се нуждаете, за да бъдете здрави. Ще полагате реални усилия за удължаване на живота си с години, ако избягвате храните, които биха могли да отключат описаните в гените ви наследствени болести.
В областта на онкологичните заболявания се правят задълбочени проучвания, които отбелязват значителен напредък през последните години. Храната, която поемаме, може да включва или изключва гените, носители на риска от рак.
Гените, които са отговорни за развитието му, се наричат онкогени, а тези, които го потискат – туморни супресори. Човешкият организъм винаги се стреми да поддържа функцията на добрите гени и да потиска онези, които създават предпоставките за болести. Този естествен процес е познат като хомеостаза. Счита се, че в някои храни се съдържат полезните полифеноли, оказващи мощно влияние върху онкогените на повечето хора. Сред тях са флавоноидите, които можем да открием в зеления чай, част от растенията, плодовете – цитрусите, гроздето, карфиола, репичките, брюкселското зеле.
Зеленият чай е щателно изследван и се оказва, че той е ключов за поддържането на добрия метаболизъм на човешката ДНК. При някои жени с установен рак на гърдата има активен ген, който стимулира производството на протеин, намаляващ ефективността на ензимите, способни да засилят действието на полифенолите в зеления чай. При други той е слабоактивен и рискът от развитието на болестта е много по-нисък, когато консумират зелен чай. Чудотворното влияние на напитката обаче явно е въпрос на индивидуален генотип.
Проучванията на генетиците са ценни във всяко отношение, дори когато говорим за храни, които имат общо благотворно влияние върху организма на хората като цяло. Броколито и карфиолът например отключват ензими, които разграждат канцерогените свойства на тютюна. Това е знак за внимание на пушачите, които биха желали да балансират организма си с тези храни.
Има вещества, които са полезни за повечето хора, а дори и за животните. Гроздето и червеното вино са известни с магическото си вещество ресвератрол, за което се твърди, че предотвратява включването на гените, провокиращи различни видове тумори. Подобно действие имат и някои мастни киселини, съдържащи се в сьомгата и рибата тон.
Нутригеномиката тепърва ще разгръща своя потенциал и ще ни разкрива тайните връзки между човешкото тяло и средата, в която се намираме, за да можем един ден да взимаме осъзнати решения и да оказваме благотворно влияние върху нея. Старата мъдрост си остава валидна и към момента, докато сме в очакване на поредното медицинско чудо – ние сме това, което ядем. Ако се отнасяме с уважение към организма и силата, която ни е дадена от природата, ние можем да сме сигурни, че ще получим също толкова задоволителен и позитивен отговор.
Гените – тези малки градивни частици на тялото ни, в които се съдържа цялата информация за живота ни, подлежат на промяна под въздействието на околната среда и установените ни навици, включително и на хранене. Или както Хипократ е казал: „Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството бъде ваша храна“.
Най-простата и древна медицинска практика се състои именно в правилната диета. Напредъкът на световната наука обаче все още не е успял да се пребори с болестите, които засягат милиони души по света. Ясно е, че стресът и нездравословният начин на живот са основната причина за тях, но медицината и фармацевтиката все още са фокусирани единствено върху етапа, в който диагнозата е вече факт или болестта е в напреднала фаза. Това налага нов поглед върху ситуацията от страна на учените. Дали е възможно да се „лекуваме“ превантивно, още преди да са се появили заболяванията?
В бъдеще при среща с личния лекар, нещата биха могли да изглеждат по следния начин: вместо сложни изследвания и назначаване на скъпоструващи лекарства, проба от кръв за анализ в лаборатория за потребителска геномика.
Следва резултат, включващ резюме с потенциалните проблеми, с които има вероятност да се сблъскате през следващите години, както и препоръчителен хранителен режим, който трябва да спазвате. Всичко това чрез проучване на ДНК профила и индивидуална преценка за личния ви статус. Кодираните в генотипа данни могат да бъдат изменени в зависимост от тяхната природа и посока.
Нутригеномиката е все още младо течение в медицината, но точно тя се опитва да открие механизмите, по които активните макромолекули – белтъците, се влияят от начина на живот и от храната, която приемаме. Разглеждат се реакциите на клетките спрямо постъпващите хранителните елементи, където се крият и най-ценните отговори, за да можем да регулираме активността на организма си единствено с това, което ядем. Стратегията може да отвори необятни възможности за всеки от нас.
Би било напълно излишно да живеете в страх от инфаркт, ако се окаже, че вашият генотип не променя нивата на холестерола при консумиране на мазна храна. Ще си спестите излишни средства за добавки, защото ще знаете от какви вещества се нуждаете, за да бъдете здрави. Ще полагате реални усилия за удължаване на живота си с години, ако избягвате храните, които биха могли да отключат описаните в гените ви наследствени болести.
В областта на онкологичните заболявания се правят задълбочени проучвания, които отбелязват значителен напредък през последните години. Храната, която поемаме, може да включва или изключва гените, носители на риска от рак.
Гените, които са отговорни за развитието му, се наричат онкогени, а тези, които го потискат – туморни супресори. Човешкият организъм винаги се стреми да поддържа функцията на добрите гени и да потиска онези, които създават предпоставките за болести. Този естествен процес е познат като хомеостаза. Счита се, че в някои храни се съдържат полезните полифеноли, оказващи мощно влияние върху онкогените на повечето хора. Сред тях са флавоноидите, които можем да открием в зеления чай, част от растенията, плодовете – цитрусите, гроздето, карфиола, репичките, брюкселското зеле.
Зеленият чай е щателно изследван и се оказва, че той е ключов за поддържането на добрия метаболизъм на човешката ДНК. При някои жени с установен рак на гърдата има активен ген, който стимулира производството на протеин, намаляващ ефективността на ензимите, способни да засилят действието на полифенолите в зеления чай. При други той е слабоактивен и рискът от развитието на болестта е много по-нисък, когато консумират зелен чай. Чудотворното влияние на напитката обаче явно е въпрос на индивидуален генотип.
Проучванията на генетиците са ценни във всяко отношение, дори когато говорим за храни, които имат общо благотворно влияние върху организма на хората като цяло. Броколито и карфиолът например отключват ензими, които разграждат канцерогените свойства на тютюна. Това е знак за внимание на пушачите, които биха желали да балансират организма си с тези храни.
Има вещества, които са полезни за повечето хора, а дори и за животните. Гроздето и червеното вино са известни с магическото си вещество ресвератрол, за което се твърди, че предотвратява включването на гените, провокиращи различни видове тумори. Подобно действие имат и някои мастни киселини, съдържащи се в сьомгата и рибата тон.
Нутригеномиката тепърва ще разгръща своя потенциал и ще ни разкрива тайните връзки между човешкото тяло и средата, в която се намираме, за да можем един ден да взимаме осъзнати решения и да оказваме благотворно влияние върху нея. Старата мъдрост си остава валидна и към момента, докато сме в очакване на поредното медицинско чудо – ние сме това, което ядем. Ако се отнасяме с уважение към организма и силата, която ни е дадена от природата, ние можем да сме сигурни, че ще получим също толкова задоволителен и позитивен отговор.