Стресът – здравната епидемия, за която НЕ говорим със загрижен тон
5224 прегледа
0 Коментара
Дълготрайният стрес нанася поражения върху здравето ни – извод, който е актуален от поне 20 години насам, но нима някой ви е карал някога да вземете мерки?!
Колко дълъг е денят ви? Струва ви се безкраен, макар да е ограничен в 24 часа.
Натовареният график, вечното бързане и списъкът с работни ангажименти добиват такива мащаби, че може да подлудят почти всеки човек. Дори и тези, изпълнени с готовност и енергия да се справят с какви ли не предизвикателства, рано или късно осъзнават, че са подложени на непоносимо напрежение и вече носят последствията на това.
Факт е, че стресът е обявен за здравна епидемия и е доказано от поне 20 години насам, че той нанася поражения върху цялостното ни състояние.
Докато сме заети с твърде много и различни дейности, от нас се изисква да сме все по-продуктивни, да сме винаги на разположение, често 24 часа в денонощието, усещаме социален натиск с мощното участие на информационните технологии.
Ако този текст ви звучи странно и не разбирате как някой живее по този начин, вие вероятно сте от друга планета и знаете рецептата за излизане от този безкраен кръговрат.
А това никак не е маловажно, защото стресът може да доведе до намаляване на продължителността на живота. Редица изследвания сочат, че хората, подложени на високи дози стрес, имат поне 15 процента по-голяма вероятност от внезапна смърт, отколкото тези, които не изпитват натиск и напрежение на работното си място.
Колкото по-дълго пребиваваме в стресова среда, толкова по-напрегнати ставаме – това е един от съществените проблеми. То рефлектира и върху околните, както показват научни изследвания, установили, че студентите на преуморени преподаватели били с по-високи нива на стресовия хормон кортизол, отколкото онези при уравновесените и спокойни учители.
Може стресът да не е заразна болест, но той създава негативен фон и в средата, която обитаваме, ако се окаже, че мнозинството от хората са подложени на непосилно напрежение.
Медицинското обяснение е, че стресът е реакция на тялото към умствено или емоционално натоварване. Надбъбречните жлези имат ролята да контролират този процес. Когато ние се почувстваме заплашени, те освобождават адреналин и кортизол, а тези хормони от своя страна изключват механизмите за дълготрайно възстановяване на организма и активират краткия ни потенциал, предвиден за кризисна ситуация.
Хормоните на стреса са на принципа – „ще мисля после за последствията“, тъй като приоритетът е друг: основен, жизненоважен. Благодарение на тях се увеличава сърдечната честота, нивата на кръвната захар, като целта е осигуряването на достатъчно енергия за оцеляване. Това пък забавя храносмилането, създава пречки за пълноценната ни почивка, отслабва имунната ни система. Може да е полезно в краткосрочен план, за временно справяне с кризата, но за дълъг период от време – това е повече от опасно.
Днес не ни преследват страшни животни, но ние влизаме непрекъснато в същия боен режим, за да преодоляваме обичайните предизвикателства.
Кратките стрес атаки могат да са полезни. Проучвания на специалистите от Виенския университет показали, че човек дори е по-склонен да оказва помощ на другите в такива моменти.
За съжаление, днешните причинители на стрес са с продължителен характер. Като прибавим към това, че има хора, които са по-податливи на него, вероятно дължащо се на определени гени, нещата придобиват не много приятна перспектива.
Основният съвет, който трябва да запомните е, че успокоителните трябва да стоят далеч от вас. Свикнали сме да търсим лесен начин за справяне с проблемите, искаме бързо решение, отново защото задачите очакват нашата намеса и броят им няма как да намалее. Въпреки това, помислете, преди да посегнете към този вид хапчета.
Ето тази стратегия ще ви бъде полезна, когато обявите война на стреса:
1. Контрол
Най-важната крачка, която трябва да направите със замах, с категорична решителност.
Вие може да контролирате случващото се, каквото и да е то. Обърнете внимание на малките детайли, които може да промените, планирате или подредите, така че да си гарантирате спокойствие.
Потърсете и допълнителни ресурси за справяне със стреса, различни от стандартните начини.
2. Шансовете
Не се поддавайте на лошите мисли, а разглеждайте реално шансовете си. Може пък евентуалният сценарий да не се развие толкова зле, което ще ви спести напрежение в очакване и трупане на негативни емоции.
Ако е малка вероятността за лош резултат, защо изобщо се притеснявате?!
3. Закуската
Да, ще си говорим и за хранене, защото знаете ли, че храната доставя необходимата енергия на тялото, подпомага правилните процеси в него и вие сте много по-устойчиви пред всяка изпречила се на пътя ви трудност?
Закусвайте, за да започнете деня си с усмивка и сила срещу потенциалния стрес. Предпочитайте плодове, белтъчини и качествени мазнини.
4. Природата
Няма как да не сте забелязали, че една разходка с природата ви набавя толкова много енергия и вие се връщате у дома, заредени и свежи, буквално рестартирате нагласите си.
Ето защо трябва да търсите всяка удобна възможност да излизате навън, да вървите сред зеленина или край морето, да вдишвате дълбоко и да оставите напрежението да си отиде неусетно.
5. Приятелите
Трудно е да се създават приятелства, които оцеляват през годините и са стойностни, за да ни носят нужното удовлетворение, но ако все пак имате такива близки, дръжте ги в обкръжението си.
Излизайте с тях, правете планове, забавлявайте се. Дори в един обикновен разговор може да откриете нова гледна точка, да почерпите ценен опит, да се разсеете.
Социалната изолация по-скоро е проблем, а мнозина я усетиха с цялата й тежест през последните две години на пандемията.
Започнете сега!
Вместо да позволявате стомахът ви да се свива на топка, да състарявате лицето си и да ви побелява косата, променете играта в своя полза. Животът ще продължи да си тече в същия ритъм, ще е все така динамичен, но вие ще сте осъзнати и ще откривате красиви мигове на разтуха във всеки възможен момент.
Колко дълъг е денят ви? Струва ви се безкраен, макар да е ограничен в 24 часа.
Натовареният график, вечното бързане и списъкът с работни ангажименти добиват такива мащаби, че може да подлудят почти всеки човек. Дори и тези, изпълнени с готовност и енергия да се справят с какви ли не предизвикателства, рано или късно осъзнават, че са подложени на непоносимо напрежение и вече носят последствията на това.
Факт е, че стресът е обявен за здравна епидемия и е доказано от поне 20 години насам, че той нанася поражения върху цялостното ни състояние.
Докато сме заети с твърде много и различни дейности, от нас се изисква да сме все по-продуктивни, да сме винаги на разположение, често 24 часа в денонощието, усещаме социален натиск с мощното участие на информационните технологии.
Ако този текст ви звучи странно и не разбирате как някой живее по този начин, вие вероятно сте от друга планета и знаете рецептата за излизане от този безкраен кръговрат.
А това никак не е маловажно, защото стресът може да доведе до намаляване на продължителността на живота. Редица изследвания сочат, че хората, подложени на високи дози стрес, имат поне 15 процента по-голяма вероятност от внезапна смърт, отколкото тези, които не изпитват натиск и напрежение на работното си място.
Колкото по-дълго пребиваваме в стресова среда, толкова по-напрегнати ставаме – това е един от съществените проблеми. То рефлектира и върху околните, както показват научни изследвания, установили, че студентите на преуморени преподаватели били с по-високи нива на стресовия хормон кортизол, отколкото онези при уравновесените и спокойни учители.
Може стресът да не е заразна болест, но той създава негативен фон и в средата, която обитаваме, ако се окаже, че мнозинството от хората са подложени на непосилно напрежение.
Епохата на тревожността
Медицинското обяснение е, че стресът е реакция на тялото към умствено или емоционално натоварване. Надбъбречните жлези имат ролята да контролират този процес. Когато ние се почувстваме заплашени, те освобождават адреналин и кортизол, а тези хормони от своя страна изключват механизмите за дълготрайно възстановяване на организма и активират краткия ни потенциал, предвиден за кризисна ситуация.
Хормоните на стреса са на принципа – „ще мисля после за последствията“, тъй като приоритетът е друг: основен, жизненоважен. Благодарение на тях се увеличава сърдечната честота, нивата на кръвната захар, като целта е осигуряването на достатъчно енергия за оцеляване. Това пък забавя храносмилането, създава пречки за пълноценната ни почивка, отслабва имунната ни система. Може да е полезно в краткосрочен план, за временно справяне с кризата, но за дълъг период от време – това е повече от опасно.
Днес не ни преследват страшни животни, но ние влизаме непрекъснато в същия боен режим, за да преодоляваме обичайните предизвикателства.
Кратките стрес атаки могат да са полезни. Проучвания на специалистите от Виенския университет показали, че човек дори е по-склонен да оказва помощ на другите в такива моменти.
Как да се борим със стреса
За съжаление, днешните причинители на стрес са с продължителен характер. Като прибавим към това, че има хора, които са по-податливи на него, вероятно дължащо се на определени гени, нещата придобиват не много приятна перспектива.
Основният съвет, който трябва да запомните е, че успокоителните трябва да стоят далеч от вас. Свикнали сме да търсим лесен начин за справяне с проблемите, искаме бързо решение, отново защото задачите очакват нашата намеса и броят им няма как да намалее. Въпреки това, помислете, преди да посегнете към този вид хапчета.
Ето тази стратегия ще ви бъде полезна, когато обявите война на стреса:
1. Контрол
Най-важната крачка, която трябва да направите със замах, с категорична решителност.
Вие може да контролирате случващото се, каквото и да е то. Обърнете внимание на малките детайли, които може да промените, планирате или подредите, така че да си гарантирате спокойствие.
Потърсете и допълнителни ресурси за справяне със стреса, различни от стандартните начини.
2. Шансовете
Не се поддавайте на лошите мисли, а разглеждайте реално шансовете си. Може пък евентуалният сценарий да не се развие толкова зле, което ще ви спести напрежение в очакване и трупане на негативни емоции.
Ако е малка вероятността за лош резултат, защо изобщо се притеснявате?!
3. Закуската
Да, ще си говорим и за хранене, защото знаете ли, че храната доставя необходимата енергия на тялото, подпомага правилните процеси в него и вие сте много по-устойчиви пред всяка изпречила се на пътя ви трудност?
Закусвайте, за да започнете деня си с усмивка и сила срещу потенциалния стрес. Предпочитайте плодове, белтъчини и качествени мазнини.
4. Природата
Няма как да не сте забелязали, че една разходка с природата ви набавя толкова много енергия и вие се връщате у дома, заредени и свежи, буквално рестартирате нагласите си.
Ето защо трябва да търсите всяка удобна възможност да излизате навън, да вървите сред зеленина или край морето, да вдишвате дълбоко и да оставите напрежението да си отиде неусетно.
5. Приятелите
Трудно е да се създават приятелства, които оцеляват през годините и са стойностни, за да ни носят нужното удовлетворение, но ако все пак имате такива близки, дръжте ги в обкръжението си.
Излизайте с тях, правете планове, забавлявайте се. Дори в един обикновен разговор може да откриете нова гледна точка, да почерпите ценен опит, да се разсеете.
Социалната изолация по-скоро е проблем, а мнозина я усетиха с цялата й тежест през последните две години на пандемията.
Започнете сега!
Вместо да позволявате стомахът ви да се свива на топка, да състарявате лицето си и да ви побелява косата, променете играта в своя полза. Животът ще продължи да си тече в същия ритъм, ще е все така динамичен, но вие ще сте осъзнати и ще откривате красиви мигове на разтуха във всеки възможен момент.
