Оперативна намеса при миома на матката – нужно ли е?
251196 прегледа
0 Коментара
Медикаментозно лечение или оперативна намеса? Този въпрос вълнува жените, когато чуят диагнозата миома на матката. В 80% от случаите образуванието, което представлява доброкачествен тумор, се повлиява добре от медикаментозно лечение.
Миомата се оперира, когато при проследяване се установи, че тя нараства и размерите й се доближават до бременност в края на първия триместър. Друго важно показание е, когато се докаже, че се касае за злокачествена промяна на миомата – взема се тъканна проба при абразио.
Миоматозните възли възникват на няколко места – те могат да се развият по повърхността, да завземат пространство в дълбочината на тялото й или да засегнат кухината й. Най-често симптомите са:
кръвотечения, които са обилни и лечението чрез съответните препарати е безрезултатно;
коремни болки в ниската част, опасващи и кръста;
изтощение, нетипична умора, чувство на задух;
оплаквания в сърдечната област.
Минимален е процентът на жените, при които е възможно да се стигне до злокачествен тумор – саркоматозно израждане. Младите жени са особено засегнати, защото миомата може да е причина за безплодие. Редовната загуба на кръв води и до анемии, което е обичайна картина при повечето жени. Настъпва инвалидизация и пациентките не могат да ходят дори на работа.
Обикновено миомата се открива съвсем неочаквано, когато се провежда рутинен преглед. Големината на образуванието се измерва с ехограф, а при нужда се предприема лапароскопия. Когато специалистът прецени, че ситуацията го изисква, се взимат мерки чрез сепарирано абразио (кюретаж), за да се изследват клетките и да има яснота, дали не се развива карцином на епителната тъкан на ендометриума. Препоръчва се, жените с миоматозни възли да посещават периодично гинеколога си и да следят непрекъснато състоянието си. В миналото терапията включваше задължително операция на миомата, като често се отстраняваха не само възлите, но и самата матка, което днес е крайно решение.
Хормоните са основен фактор, който води до появата на такъв доброкачествен тумор. Главният проблем се крие в засилената секреция на хормона естроген от яйчниците. Има и друго - наследствени фактори, както и стресът и напрежението. Когато бременността е отложена за по-късна възраст също съществуват подозрения, че това може да води до образуване на миоми. То често се случва в комбинация с още едно сериозно гинекологично заболяване – така наречените шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Според някои специалисти наблюденията сочат, че подобно състояние е само крачка пред по-тежък онкологичен процес, а и често се стига до безплодие. Ето защо при лечението на двата вида заболявания се прилагат препарати с близък химичен състав.
При наличието на миома се изписва лечение с кръвоспиращи и хормонални средства. Противозачатъчните таблетки също се предписват с кръвоспираща цел понякога.
Вече се прилагат и нови медикаменти – т.нар. Gonadotropin Releasing Hormone – агонисти. Те имат ролята да стопят миомните възли и да позволят на младите жени да заченат. Максималният ефект от терапията се наблюдава до 12 седмици от нейното начало.
Тези лекарства могат да помогнат и на жени, намиращи се в период на подготовка за менопауза. Те улесняват постепенното навлизане в нея, за да се отхвърли операцията като вариант и нуждата от премахване на генитални органи. Медикаментите се поставят чрез инжекции веднъж месечно. В случай, че лекарствената терапия не доведе до очаквания ефект и туморът нарасне прекалено много, хирургичното отстраняване на матката, тръбите и яйчниците е силно препоръчително. Този подход обаче се практикува по-често, когато жената е на възраст над 40 години.
Миомите се повлияват добре при някои пациенти и от хомеопатично лечение.
Лъчетерапията е друга възможност, която се препоръчва на жени, наближаващи климакса. Желаният ефект е спиране и унищожаване на тумора. През последните години се прилагат така наречените ГТРХ-агонисти, които оказват своето благоприятно въздействие при лечението на ендометриоза. През менопаузата поради хормонални причини миомата претърпява естествено свиване и се връща назад в развитието си.
По тази причина е от съществено значение да се обмислят действията, да се прецени как да се лекува, докато настъпи тя.
Лечението на съвременната хирургия е хистероскопска резекция (отстраняване) на възлите, намиращи се в кухината на матката. След операцията се назначава антибиотично лечение. За младите жени се налага и стимулация чрез хормони, за да имат шанс за забременяване. При по-възрастните резектоскопът способства облекчаването на симптомите и се избягва съществуващия потенциален риск за премахване на цялата матка.
Миомата се оперира, когато при проследяване се установи, че тя нараства и размерите й се доближават до бременност в края на първия триместър. Друго важно показание е, когато се докаже, че се касае за злокачествена промяна на миомата – взема се тъканна проба при абразио.
Болки в корема, умора – симптоми за миома
Миоматозните възли възникват на няколко места – те могат да се развият по повърхността, да завземат пространство в дълбочината на тялото й или да засегнат кухината й. Най-често симптомите са:
кръвотечения, които са обилни и лечението чрез съответните препарати е безрезултатно;
коремни болки в ниската част, опасващи и кръста;
изтощение, нетипична умора, чувство на задух;
оплаквания в сърдечната област.
Минимален е процентът на жените, при които е възможно да се стигне до злокачествен тумор – саркоматозно израждане. Младите жени са особено засегнати, защото миомата може да е причина за безплодие. Редовната загуба на кръв води и до анемии, което е обичайна картина при повечето жени. Настъпва инвалидизация и пациентките не могат да ходят дори на работа.
Обикновено миомата се открива съвсем неочаквано, когато се провежда рутинен преглед. Големината на образуванието се измерва с ехограф, а при нужда се предприема лапароскопия. Когато специалистът прецени, че ситуацията го изисква, се взимат мерки чрез сепарирано абразио (кюретаж), за да се изследват клетките и да има яснота, дали не се развива карцином на епителната тъкан на ендометриума. Препоръчва се, жените с миоматозни възли да посещават периодично гинеколога си и да следят непрекъснато състоянието си. В миналото терапията включваше задължително операция на миомата, като често се отстраняваха не само възлите, но и самата матка, което днес е крайно решение.
Хормони и стрес – сред причините за възникване на миомата
Хормоните са основен фактор, който води до появата на такъв доброкачествен тумор. Главният проблем се крие в засилената секреция на хормона естроген от яйчниците. Има и друго - наследствени фактори, както и стресът и напрежението. Когато бременността е отложена за по-късна възраст също съществуват подозрения, че това може да води до образуване на миоми. То често се случва в комбинация с още едно сериозно гинекологично заболяване – така наречените шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Според някои специалисти наблюденията сочат, че подобно състояние е само крачка пред по-тежък онкологичен процес, а и често се стига до безплодие. Ето защо при лечението на двата вида заболявания се прилагат препарати с близък химичен състав.
Лечението на миома – медикаментозно и чрез операция
При наличието на миома се изписва лечение с кръвоспиращи и хормонални средства. Противозачатъчните таблетки също се предписват с кръвоспираща цел понякога.
Вече се прилагат и нови медикаменти – т.нар. Gonadotropin Releasing Hormone – агонисти. Те имат ролята да стопят миомните възли и да позволят на младите жени да заченат. Максималният ефект от терапията се наблюдава до 12 седмици от нейното начало.
Тези лекарства могат да помогнат и на жени, намиращи се в период на подготовка за менопауза. Те улесняват постепенното навлизане в нея, за да се отхвърли операцията като вариант и нуждата от премахване на генитални органи. Медикаментите се поставят чрез инжекции веднъж месечно. В случай, че лекарствената терапия не доведе до очаквания ефект и туморът нарасне прекалено много, хирургичното отстраняване на матката, тръбите и яйчниците е силно препоръчително. Този подход обаче се практикува по-често, когато жената е на възраст над 40 години.
Миомите се повлияват добре при някои пациенти и от хомеопатично лечение.
Лъчетерапията е друга възможност, която се препоръчва на жени, наближаващи климакса. Желаният ефект е спиране и унищожаване на тумора. През последните години се прилагат така наречените ГТРХ-агонисти, които оказват своето благоприятно въздействие при лечението на ендометриоза. През менопаузата поради хормонални причини миомата претърпява естествено свиване и се връща назад в развитието си.
По тази причина е от съществено значение да се обмислят действията, да се прецени как да се лекува, докато настъпи тя.
Лечението на съвременната хирургия е хистероскопска резекция (отстраняване) на възлите, намиращи се в кухината на матката. След операцията се назначава антибиотично лечение. За младите жени се налага и стимулация чрез хормони, за да имат шанс за забременяване. При по-възрастните резектоскопът способства облекчаването на симптомите и се избягва съществуващия потенциален риск за премахване на цялата матка.
